За последен път тренирах със стречинг преди 7-8 години. Същото важи и за Таекуон-до.
Последните 2 години тренирам с тежести (щанги, дъмбели), малко повторения, малко серии.
От знанията, които придобих последните 3 години знам, че стречингът, такъв какъвто се познава и прилага масово, е нискоефективен и вреден. Става дума най-вече за статичният стречинг, които използват 99% от занимаващите се с бойни изкуства, та дори и трениращите фитнес. От същия стречинг имам 2 контузии - разкъсване на подбедрен мускул и контузия на коляното - които получих като напреднал таекуондист. Втората оправих с щанги преди 2 години!
По принцип в средите на бойните изкуства, щангите се смятат за антипод на гъвкавостта и бързината.
Тази вечер, ей така за проба, без стандартен стречинг, за първи път от 10 години правех удари на височина около 220 см! Без отскок!
А на земя не мога и да мечтая за шпагат. /Аз и не мечтая!/
Как е възможно това?
Без стречинг през последните 8 години!
С щанги през последните 3 години!
В момента мога да дам следното обяснение:
- с щангите овладях силата си; мога напълно съзнателно да движа крайниците си в над 70% от обхвата им
- TAE POWER системата, която създадох ми помогна (и то с много малко практикуване) да овладея движенията на краката си над пояса.
Питам:
Защо е нужно всяка тренировка по бойно икуство да започва със статичен стречинг?
Заще е нужно да има болка (така съветват някои "майстори"), травми?
Отговарям:
НЕ Е НУЖНО! Има по-мощен и по-лесен начин!
Също така, самоцелния стречинг, който не е съпътстван от овладяване на моторни умения е опасен. По този начин се отнема естествената защита на крайниците от заемане на непривични/опасни положения.
Невероятно е какво объркване цари в масовия спорт
Ще помагаме с каквото можем, на когото желае! Нали Галски
Радвам се, че имаш смела дъщеря, да е жива и здрава и да те радва.
