За съвсем същото говоря и аз. Ето, спряла съм се и мисля и това ми се случва редовно.PT wrote:Та трябва да спрем да се замислим върху това което правим, защо го правим, как ни помага то да живеем по-добре, къде е границата и изобщо да се обърнем малко навътре към себе си а не само да се сравняваме с това което обществото ни налага като модел и мислене.
Обаче никога досега не съм намерила абсолютния отговор. А мисленето и обръщането към себе си в общия случай поражда нови проблеми. А бягството от обществените модели на мислене се случва тогава, когато преминеш отвъд границите.
РТ, ако не бях екстремист, а се опитвах да правя онова, което и другите около мен (и в частност във фитнеса) правят, знаеш ли какъв щеше да ми е режимът? Малка подсказка - аз съм дребна, слаба и болнава възрастна жена. Щях да пия фет-бърнъри, да се разхождам на бягаща пътечка и да хрупам плодови салатки, да? Съгласи се, че точно защото съм ненормалница живея по-правилно, отколкото би ми наложило общото мислене.




