е, чак тухле не е. ама помня, че тогава масово я подарявах за коледаБожил wrote:Ама знам ли и аз дали ще ви хареса... Имах навремето една книга "Всичко, което мъжете знаят за жените" - към 200 страници тухле. Двеста чисто бели страници.
ОНОВА, без което не мога...Книгите
Moderators: Милко Георгиев, pa4080
е, то и екзюпери я е печелил таз награда
и си е як комерс
изглежда интересно: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=18784
изглежда интересно: http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=18784
ихааа! прекалено многословна многословна. прекрасен стил, супер лек за четене. безобразен хепиенд - сякаш нарочно беше толкова малоумен, чак иронично малоумен край като в приказка. въпреки финала, тази книга ми остави някакво мн светло усещане. а може би именно заради него.Божил wrote:Гласувам за "Заедно" - Анна Гавалда. Особено на мацките ше им хареса много. Абе, и на мен ми хареса да си призная.
п.с. "обичах я" от същата авторка е мн свежа. и по-реално завършваща.
Nothing tastes as good as being lean feels.
важно е книгите му да се четат в определен ред. Примерно сагата за Спрол - голяма грешка е да почнеш от Мона Лиза , да минеш през Нулевия брояч и чак тогава да прочетеш Невромантика.denny wrote:Нещо не ме привлече Гибсън
Иначе Гибсън е луд. Стилът му не може да бъде повторен или наподобен. С годините наркотиците го съсипаха и тука последните му книги на нищо не мязат ... но само един Джони Мнемоник е достатъчен , за да остави белег върху цялата литература. Гибсън е оня thrashy,flashy индъстъстриал поп-автор , който така добре подхожда на цялата 80-тарска епоха и романтичните макар и мрачни видения за бъдещето.
Карлос Руис Сафон "Сянката на вятъра" 
Препоръчвам горещо.
Наслада. Прекрасно написана (чак съжалявам, че испанският ми е толкова зле и не мога да я прочета в оригинал, но ето една причина да си го припомня), историята те въвлича и вълнува неусетно, днес бях толкова потресена по едно време, че наистина ми костваше усилия да не я захвърля в локвата до мен (доста тежка на моменти).
Но прочетете непременно ако ви попадне, много много отдавна книга не ме бе грабвала така.
Един малък цитат, в мой превод от немски при това, така че моля да затворите едно око за несъвършенства
Веднъж чух един от редовните клиенти в книжарницата на баща ми да казва, че малко неща оставят такъв отпечатък върху читателя както първата книга, която си проправи път до сърцето му. Тези първи страници, ехото на онези думи, които смятаме, че сме оставили в миналото, ни придружават цял живот, изграждат замък в спомените ни, към който рано или късно се завръщаме, независимо колко книги сме прочели, колко светове сме открили, колко сме научили или забравили. За мен тези омагьосани страници винаги ще бъдат онези, които намерих сред пътеките на гробището на забравените книги.
Това е само началото
Първа книга на автора, определено ще го следя с интерес

Препоръчвам горещо.
Наслада. Прекрасно написана (чак съжалявам, че испанският ми е толкова зле и не мога да я прочета в оригинал, но ето една причина да си го припомня), историята те въвлича и вълнува неусетно, днес бях толкова потресена по едно време, че наистина ми костваше усилия да не я захвърля в локвата до мен (доста тежка на моменти).
Но прочетете непременно ако ви попадне, много много отдавна книга не ме бе грабвала така.
Един малък цитат, в мой превод от немски при това, така че моля да затворите едно око за несъвършенства
Веднъж чух един от редовните клиенти в книжарницата на баща ми да казва, че малко неща оставят такъв отпечатък върху читателя както първата книга, която си проправи път до сърцето му. Тези първи страници, ехото на онези думи, които смятаме, че сме оставили в миналото, ни придружават цял живот, изграждат замък в спомените ни, към който рано или късно се завръщаме, независимо колко книги сме прочели, колко светове сме открили, колко сме научили или забравили. За мен тези омагьосани страници винаги ще бъдат онези, които намерих сред пътеките на гробището на забравените книги.
Това е само началото
Първа книга на автора, определено ще го следя с интерес
а моите отключващи сякаш бяха по-късно... може би Хамлет, Спасителят в ръжта...
Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет я ценя безкрайно! четох я в оригинал преди години и оттогава все се каня да се пробвам с Критика на чистя разум
пп: сега чета Норвежка гора и много ме кефи, а преди това четох Закуска в Тифани на Труман Капоти, също добра
Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет я ценя безкрайно! четох я в оригинал преди години и оттогава все се каня да се пробвам с Критика на чистя разум
пп: сега чета Норвежка гора и много ме кефи, а преди това четох Закуска в Тифани на Труман Капоти, също добра
За "мотоциклета" и аз гласувам с две ръце.
Също "Илюзии" на Ричард Бах.
Като си говорим за първи книги, една от препоръчаните книги, която си спомням много ясно беше "Нежна е нощта". Този свят ми беше толкова чужд и така тотално ме потресе, че дълго време се чудих дали не съм сбъркана. Същото мога да кажа за "Спасителя в ръжта". Мина много време докато престана да се съобразявам с авторитети.
Аз на Селинджър харесвам само "Семейство Глас".
Също "Илюзии" на Ричард Бах.
Като си говорим за първи книги, една от препоръчаните книги, която си спомням много ясно беше "Нежна е нощта". Този свят ми беше толкова чужд и така тотално ме потресе, че дълго време се чудих дали не съм сбъркана. Същото мога да кажа за "Спасителя в ръжта". Мина много време докато престана да се съобразявам с авторитети.
Аз на Селинджър харесвам само "Семейство Глас".
"There is no difference between living and learning... it is impossible and misleading and harmful to think of them as being separate." John Holt, author






