Как да избера бойно изкуство или спорт подходящи за сина ми?
Moderators: Милко Георгиев, pa4080
Как да избера бойно изкуство или спорт подходящи за сина ми?
Здравейте,
Синът ми е на 6 години и след 2 седмици става първокласник. След 3 месечния престой при баба си на село е много по-заспал
и разконцентриран от когато и да било. Там не се е занимава с нищо, въпреки всичките книжки и заниматeлни игри, които изпращах и
времето, което прекарвахме в телефонни разговори. Хората, с които е бил са такива, а децата
прихващат лесно навиците на околните, с които общуват. Сега го усещам, че му е трудно да се адаптира и плаче, споделяйки
че му е мъчно за морето, в което съм убедена, но също така мисля, че в него има и тъга по безгрижието, в което е живял тези три месеца. Крайно време да положа
усилия и да намеря спорт или бойно изкуство, подходящи за него, с което да го накарам да вижда нещата в друга светлина.
Иска ми се да e нещо по-динамично, но като не познавам различните стилове ми е мн трудно да преценя.
Аз самата много обичам да се движа, но никога не съм се занимавала сериозно
със спорт, бойно изкуство и т.н.
В тялото.бг четох статия, в която се препоръчват колективни спортове за по кротки и срамежливи деца, индивидуални за по-буйни и напористи.
Вчера четох сайта на Jen Heath (http://jenheath.com/), и се амбицирах от това, което прочетох. Тя споменава, че е постигнала
върховна форма като е водила всеки ден четирите си деца в залата, където е тренирала. Уаууу...Не е ли изумително. Когато човек знае какво иска
знае и как да го постигне:)) Е аз бих искала да съчетая нещата да водя сина ми на тренировки и аз да тренирам паралено с него.
Разбира се в Инет е пълно с обяви на клубове и още днес мога да го запиша в един от всичките?!? Но ако не изберем подходящия стил
това ще е загуба на време ще трябва да пробваме отново. За мен лично треньора е от съществено значение за постиженията, защото
ако детето не получи светлина в тунела бързо ще се демотивира и откаже. Все пак това няма да става насила и само заради моето
спокойствие, че детето ми се занимава с нещо.
Разчитам на ващите мнения и съвети.
Thanks in advance!
Поздрави,
Маги
Синът ми е на 6 години и след 2 седмици става първокласник. След 3 месечния престой при баба си на село е много по-заспал
и разконцентриран от когато и да било. Там не се е занимава с нищо, въпреки всичките книжки и заниматeлни игри, които изпращах и
времето, което прекарвахме в телефонни разговори. Хората, с които е бил са такива, а децата
прихващат лесно навиците на околните, с които общуват. Сега го усещам, че му е трудно да се адаптира и плаче, споделяйки
че му е мъчно за морето, в което съм убедена, но също така мисля, че в него има и тъга по безгрижието, в което е живял тези три месеца. Крайно време да положа
усилия и да намеря спорт или бойно изкуство, подходящи за него, с което да го накарам да вижда нещата в друга светлина.
Иска ми се да e нещо по-динамично, но като не познавам различните стилове ми е мн трудно да преценя.
Аз самата много обичам да се движа, но никога не съм се занимавала сериозно
със спорт, бойно изкуство и т.н.
В тялото.бг четох статия, в която се препоръчват колективни спортове за по кротки и срамежливи деца, индивидуални за по-буйни и напористи.
Вчера четох сайта на Jen Heath (http://jenheath.com/), и се амбицирах от това, което прочетох. Тя споменава, че е постигнала
върховна форма като е водила всеки ден четирите си деца в залата, където е тренирала. Уаууу...Не е ли изумително. Когато човек знае какво иска
знае и как да го постигне:)) Е аз бих искала да съчетая нещата да водя сина ми на тренировки и аз да тренирам паралено с него.
Разбира се в Инет е пълно с обяви на клубове и още днес мога да го запиша в един от всичките?!? Но ако не изберем подходящия стил
това ще е загуба на време ще трябва да пробваме отново. За мен лично треньора е от съществено значение за постиженията, защото
ако детето не получи светлина в тунела бързо ще се демотивира и откаже. Все пак това няма да става насила и само заради моето
спокойствие, че детето ми се занимава с нещо.
Разчитам на ващите мнения и съвети.
Thanks in advance!
Поздрави,
Маги
- stareca uan
- Ст. асистент

- Posts: 201
- Joined: Sun Mar 11, 2007 13:01
синът ти е прекалено малък за какъвто и да е спорт , особено пък индивидуален,нека стане поне в четвърти клас и да прояви сам интерес към нещо,наблюдавай го ,та той не е тръгнал още на училище на тая възраст те приемат всичко като игра и бързо губят интерес ...аз лично имам две момчета , големият е вече в трети клас и още не съм успял да го запаля по нещо , въпреки че аз самия тренирам от 11 годишен до ден днешен и спорта ми е начин на живот..много исках да тренира някакво БИ , но не го пали ,но прави лицеви ,коремни преси ,вдига ми дъмбелите е олекотени естествено ,може пък да излезе някой фитнес маниак
Поздрави
Благодаря Ви за отговорите. Много сте отзивчиви:)
От малка мечтая да се занимавам с танци и във втори клас кандидатствах в балетно училище във Варна. Приеха ме, но нямаше кой да се занимава да ме води на уроци в работно време. Родителите ми казаха "следващата година". След това напълнях драстично и така "следваща година" нямаше. Впоследствие станах неуверена и притеснителна и причината според мен беше в това, че емоционално се бях развила по-бързо, отколкото физически. В главата ми извираха емоции и идеи, но не се чувствах физически свободна, за да ги осъшествя. Трябваха ми години, за да построя самочувствието си и все още имам комплекс за малоценност, когато срещна жена със спортно телосложение. Харесвам и се възхижавам на спортни хора. Излъчването им няма сравнение:)
Синът ми казва, че иска да се занимава с карате и плуване. Трябва поне да опитам да му помогна. Може да се окаже, че едно от тези неща е мечтата на живота му. Децата искат много неща и е трудно да се разбере, в кое е добре да вложим повече усилия и в кое не. Единственото, за което се сещам е да го подкрепям и да го наблюдавам. Времето ще покаже.
Днес говорих по телефона с един треньор по бокс и кикбокс. Той каза, че детето е малко за колективни спортове. Незнам дали мога да разчитам на този отговор. Тъй като не ми се иска да губя време записах сина ми на плуване в басейна на Левски (бившата баня Мадара). Днес имаше занимание, утре пак. Аз продължавам да търся групово занимание (айкидо, карате, таекуондо и др.). Може би трябва да посетим заедно тренировки и той да прецени дали му харесва.
От малка мечтая да се занимавам с танци и във втори клас кандидатствах в балетно училище във Варна. Приеха ме, но нямаше кой да се занимава да ме води на уроци в работно време. Родителите ми казаха "следващата година". След това напълнях драстично и така "следваща година" нямаше. Впоследствие станах неуверена и притеснителна и причината според мен беше в това, че емоционално се бях развила по-бързо, отколкото физически. В главата ми извираха емоции и идеи, но не се чувствах физически свободна, за да ги осъшествя. Трябваха ми години, за да построя самочувствието си и все още имам комплекс за малоценност, когато срещна жена със спортно телосложение. Харесвам и се възхижавам на спортни хора. Излъчването им няма сравнение:)
Синът ми казва, че иска да се занимава с карате и плуване. Трябва поне да опитам да му помогна. Може да се окаже, че едно от тези неща е мечтата на живота му. Децата искат много неща и е трудно да се разбере, в кое е добре да вложим повече усилия и в кое не. Единственото, за което се сещам е да го подкрепям и да го наблюдавам. Времето ще покаже.
Днес говорих по телефона с един треньор по бокс и кикбокс. Той каза, че детето е малко за колективни спортове. Незнам дали мога да разчитам на този отговор. Тъй като не ми се иска да губя време записах сина ми на плуване в басейна на Левски (бившата баня Мадара). Днес имаше занимание, утре пак. Аз продължавам да търся групово занимание (айкидо, карате, таекуондо и др.). Може би трябва да посетим заедно тренировки и той да прецени дали му харесва.
Човек, който обича спорта и движението винаги ще намери с какво да се занимава. Искам да му дам начален тласък. Целта ми не е да спорта да става цел в живота му.jalokin wrote:един съвет: търси и перспектива в избора. .
Батka, ти на кое викаш перспектива?jalokin wrote:... а невиждам как без да има перспектива как ще има желание. Но дори и да се занимава сериозно и да дава всичко от себе си ако няма перспекива, нз дали има смисъл. Един ден ще се откаже и ще му е гадно, че е губил време за нищо, а както добре знаеш годините минават бързо.. е има смисъл че ще се научи да се труди ...
Щото от това да се научи да се труди по добра перспектива НЯМА!
Иначе какво се очаква от детето? Да стане светвен шампион по айкидо? Или по карате? Или ако не е световен шампион, поне един нов Бат Б. Б., той нали е каратист?
И да се върнем на перспективите. Аз като съм на 40 и кусур години да не тренирам ли, щото няма перспектива да стана мистър Олимпия?
Жената иска да подтикне сина си да заобича спорта. Който и да е спорт, ако му харесва да играе сумо (има за жени, ама не знам дали има за деца) или пък снукър (кви кинти падат там, не е истина) Никой не иска от него да става професионален спортист. Е, предлага му се плуване (Мадара не е Левски, а на НСА, ама няма значение
Извинявай, ако тонът ми ти се стори малко по така, напреко, нищо лично, ама като си почнал "да има перспектива, няма перспектива" та не се стърпях.
BTW, ти деца имаш ли? Малък ми се струваш да имаш. Като проимаш, ше видиш, че да си родител не е като да си дете
А, и лошо ли ти беше, че си играл 6 години волейбол. Чудесна игра, много ми харесва. Лошо е, ако си си навил, че ще ставаш поне национал и не си станал. Мислиш, че нищо не ти е останало, ама от това, че си спортувал не си загубил
A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects. Lazarus Long
Ми то това е проблемът на българския спорт. Щото всеки си мисли, че щом си бил добър спортист, ставаш добър треньор. Ставаш - звънци. Е, глей го оня мушморок Ицо Стоичков. Както некадърния даскал може да те отврати от ученето, така и тъпия треньор може да те откаже от спорта.jalokin wrote: останаха ми само приятелите оттогава и това че разбрах как се прави нещо САМ, защото треньорите ми са правили мн неща, но не и да ми помагат ...
А бе може, ама не като мене. Аз почнах да тренирам, когато вече остарях. Пък и културизмът слабо ме влече, нямам никакви заложби и т.н. По ме влечат пържолите и бирката. А тренировките са да не се освиним.jalokin wrote: за това че си над 40 -ами за мен това са си разцвета на силите (повечето културисти тогава са най-силни).
Бе аз хубаво бях решил да се ориентирам към сумото, и кила понасъбрах, ма що ми трябваше да се захващам със спайдерите. ОтслабнАх!
A human being should be able to change a diaper, plan an invasion, butcher a hog, conn a ship, design a building, write a sonnet, balance accounts, build a wall, set a bone, comfort the dying, take orders, give orders, cooperate, act alone, solve equations, analyze a new problem, pitch manure, program a computer, cook a tasty meal, fight efficiently, die gallantly. Specialization is for insects. Lazarus Long
- cremcaramel
- Ст. асистент

- Posts: 239
- Joined: Sun Jan 29, 2006 22:17
- Location: Brisbane
Аз нямам деца, но темата ме вълнува, та да си кажа - хубаво е, че си го записала на плуване. Според мен обаче не е много добре да ходи всеки ден, защото бързо ще му омръзне. Освен това мисля, че ще добре ти или мъжа ти да ходите с него поне един път седмично. Навремето баща ми ходеше с брат ми на плуване си спомням...
И изобщо личният пример е много важен. Отделяйте си време и правете гимнастика вкъщи, излизайте навън и играйте на топка, на летяща чиния, на федербал, просто на гоненица... Ако ти спортуваш и детето вижда, че спортът и изобщо "активният живот" са нещо нормално, според мен е логично да поиска и то...
И изобщо личният пример е много важен. Отделяйте си време и правете гимнастика вкъщи, излизайте навън и играйте на топка, на летяща чиния, на федербал, просто на гоненица... Ако ти спортуваш и детето вижда, че спортът и изобщо "активният живот" са нещо нормално, според мен е логично да поиска и то...
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Low fat - low food
Low fat - low food
@ cremcaramel Много добре си ме разбрала;-)cremcaramel wrote: И изобщо личният пример е много важен. Отделяйте си време и правете гимнастика вкъщи, излизайте навън и играйте на топка, на летяща чиния, на федербал, просто на гоненица... Ако ти спортуваш и детето вижда, че спортът и изобщо "активният живот" са нещо нормално, според мен е логично да поиска и то...
А иначе ми се струва, че леко се отдалечихме от темата, която поставих. Бих искала да се включат с мнение хора, които са тренирали бойни изкуства и да споделят мнение за треньори и клубове. За мотивацията ми предполагам вече ме разбрахте:)
Cheers,
Magi
MAGI,за да се вкараме в темата:
не разбрах той иска ли да спортува.защото на 6г това вече е фактор.
моите спортуват от 3годишни.
колело,ски,плуване,в този ред.от значение е ,че те го правят ЗАЕДНО с нас,и никога не се е коментирало трябва ли,искам-не искам и т.н.някак е в реда на нещата,в живота на семейството.
когато са много малки се учат лесно,и на игра, на всякакви умения.важно е да няма натиск след момента,в който са вече уморени-за 3годишните говоря,за да не се чувстват насилени,и да не мразят заниманието.
не бих вкарала малко дете в бИ ,по лични съображения.
ако прояви настоятелно желание,и по моя преценка е в подходяща възраст,да.
успех с младежа,прекарвай много време с него.струва си
не разбрах той иска ли да спортува.защото на 6г това вече е фактор.
моите спортуват от 3годишни.
колело,ски,плуване,в този ред.от значение е ,че те го правят ЗАЕДНО с нас,и никога не се е коментирало трябва ли,искам-не искам и т.н.някак е в реда на нещата,в живота на семейството.
когато са много малки се учат лесно,и на игра, на всякакви умения.важно е да няма натиск след момента,в който са вече уморени-за 3годишните говоря,за да не се чувстват насилени,и да не мразят заниманието.
не бих вкарала малко дете в бИ ,по лични съображения.
ако прояви настоятелно желание,и по моя преценка е в подходяща възраст,да.
успех с младежа,прекарвай много време с него.струва си
1 - http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=1993&hl=
2 - http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=1905&hl=
3 - http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=15274&hl=
Много от тези мнения, в посочените теми за децата и БИ са давани от инструктори, които работят с малки деца.
За клубове, ако се спреш на определено БИ потърси в същият сайт, където има отделна тема/и за клубове и връзка с тях. Използвай търсене.
2 - http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=1905&hl=
3 - http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=15274&hl=
Много от тези мнения, в посочените теми за децата и БИ са давани от инструктори, които работят с малки деца.
За клубове, ако се спреш на определено БИ потърси в същият сайт, където има отделна тема/и за клубове и връзка с тях. Използвай търсене.
KEYBOARD WARRIOR

