хахха съгласен съм за спортният празник, то китайците трябва да взимат от вас идеи как да си правят мъченията само имам няколко въпроса: "мостиране" това същото ли е като заден мост на глава, мисля че с него се правеше врат? относно набиранията, по прочетох по форума и останах с впечатлението, че за вътрешната част на гърба, мускулите около гръбначния стълб няма много упражнения за лост и успоредка, като изключим обратните преси... и за развитието на тази мускулатура се препоръчва ходене във фитнеса и най вече мъртва тяга!!! та в общи линии така ли е и трябва ли да си примъкна някой по голям камък за тягата или има и друг вариант?
поздрави
с постоянство към прогрес!
направи каквото трябва, пък да става каквото ще!
"разликата м/у война и обикновеният човек, е че плебея приема всичко, като благословия или проклятие, а война като предизвикателство"!!!
хахаха от спортния празник имам идиотска мускулна треска....да това е мостиране може и не само заден , а и преден мост...дам упражнение тип мътва тяга ...за мен това е единственият недостатък на трениривките на лостове ,аз го компенсирам ,като правя от време на време обръщане,но мисля,че ето това е много добро http://www.youtube.com/watch?v=kX2M-kb-TIE-упражнението с мешката,но да може и с някой подходящ камък
относно времето ,ами да ти кажа намират се пролуки,може би добре е и че работният ми ден е разпокъсан /ненормиран/ и се случва често сутрин или следобяд да съм свободен...ангажиран съм по различно време..Поздрави
аз както винаги ще забравя какво точно искам да питам въпроса ми беше относно L набирания с подхват- при тяхното изпълнение тялото идва ли по далеч от лоста в горно положение, в сравнение с набирания при които краката са кръстосани и свити в коленете? че не мога да разбера дали го правя правилно, то няма и кой да ме погледне отстрани и да си даде мнението...
ааааа и да се похваля, вече мога да си различавам някой и друг мускул по гърба допреди месец и нещо можех да си изучавам само прешлените и ребрата
с постоянство към прогрес!
направи каквото трябва, пък да става каквото ще!
"разликата м/у война и обикновеният човек, е че плебея приема всичко, като благословия или проклятие, а война като предизвикателство"!!!
При L-а изнасяйки краката напред, разпределяш тежестта по-различно под правата между хвата. Тежестта се изнася напред и съответно тялото само си отива по-назад, за да балансира това. Всички упражнения, които не са от свободен вис, аз често наричам в дневника "с изместен център на тежестта".
Вътрешността на гърба се товари с дърпания които идват срещу лицевата част на тялото, а не отгоре по дължината му.
Да си довърша темата за контактите ми с физиотерапевта. Ставния проблем много често оставал „слабо място”. Не разбрах как точно се получавало това, но след възстановяването, мястото на травмата реагирало при всяко по-сериозно усилие, смяна на климата и т.н., и оставало лесно податливо на ново травмиране. Напоследък пауЪра ме кара често да се самозабравям. Затова ще си припомня рисковите упражнения и как да ги правя.
Силови - само по някоя единична серия, през няколко тренировки, най-добре с редуване с коремни, за да останат на по-малък брой повторения. През останалото време, повече повдигания и задържания на торса от вис – това тренира същите области от тялото.
Странично задържане на тялото от вис, демек „флаг” - само за проверка, единично задържане, много нарядко. Иначе, часовници, повдигания с усукване и ще мислим нещо друго или по-скоро някакво друго „закачване” със сходно странично движение/задържане на торса, без подобно „избутващо” концентриране на тежест само от едната страна.
Кофи на ъгъл, L, с широк хват или изобщо такива, при които лактите се движат отстрани – през няколко тренировки, без прекаляване. Те притискат цялата област от лактите, през раменете към шията.
Кофа на една тръба зад тяло – с по-тесен хват, единична серия, в края на тренировката, т.е. при разработена става, загрети мускули и намалена от проведената до момента тренировка възможност за бройка. Там ще търсим ефекта „последно упражнение”.
Без бутания със супертесни хватове. Отказвам и канадската борба. Ако някой го боли лакът след игра на такава, да не се чуди от какво е.
Да, на широките хватове при дърпанията, но с успоредни или с хват под наклон, а не обикновени. Макар и с по-малък мускулен ефект, заради съкратената от голямата ширина амплитуда на движение, те си остават идеални за подсилване и „наместване” на цялата раменна област. Препоръчвам ги и при прегърбване от неправилна стойка – ако са невъзможни, просто като свободен продължителен вис.
Слушане на тялото. Невъзможността и мускулният дискомфорт не са проблем, а показател че трябват още тренировки или по-добро загряване преди тях, особено на студа. Ставната болка или неопределената такава са сигнал - веднага, търсене на алтернативни упражнения, проби с променяне на ъгъла на хвата, ширината му, центъра на тежестта и т.н. Едно и също упражнение или движение може да се изпълнява по много начини, в зависимост от наличните катерушки, хват, положение на тялото и т.н. Упражненията трябва да са тежки за мускулите и удобни за ставите – това е идеалния вариант. Спортната логика и мераците тип „де бест” – след тялото.
Добре, припомних си каквото трябва. Аз, сега, сезонно, промених начина си на спортуване, заради студа, намалявайки оборотите. Stareca не го промени и запази бързото динамично изпълнение и интензивността на подаване на упражненията. Неговите тренировки са моята представа за добра тренировка и такива ще бъдат и моите, но когато времето се затопли. Приел съм, че на студа, дишане с цели гърди крие риск от простуда, а аз спортувам в определени дни, а не в определена температура и нямам никакво намерение нито да спирам, нито да се разболявам. Затова съм по-предпазлив, а спорта през зимата ми е по-пасивен, но пак казвам – неговите тренировки са по добри, сами по себе си. Преценявайте си риска и състоянието си, т.е. как да спортувате. Тъй като спортувам от години и ще спортувам още много години, съм си нагодил спорта в дългосрочен план – качествен, но и сигурен, в предвид всякакви условия.
Само да спомена нещо последно за обличането и разсъбличането, което има връзка с горното. Първо, предвижването до уредите във вид, в който тялото и мускулите изстиват, и започването на тренировката със студени такива, предразполага към мускулни и др.травми. Риска от травма наистина е много голям, при тежко натоварване на студени, в буквалния смисъл, мускули – винаги е било така и така ще бъде. Както и да е, приемам че има сериозна загрявка или се отива до уредите добре облечен. После, теоретично, загрятото от движението тяло, докато се движи и съответно произвежда топлина, няма особени проблеми със студа. Проблема е, дали няма области, които не участват активно в движението и съответно изстиват без да се усетиш, защото в останалата си част тялото е загряло. Обикновено това са областите в долната част на гърба и отзад, на и под шията, често и ребрата от страни – говоря за типичните лостаджийски упражнения. Следващия проблем при разсъбличане е колко дълги са пасивните моменти в тренировката, т.е. спирането за почивка, в разсъблечен и загрял вид. В този момент, точно загретите области стават много уязвими, особено при вятър, еле па ако са изпотени. Тези неща няма нищо общо с дишането. Аз се обличам така, че тялото в никой един момент не изстива, т.е. дори в пасивен момент, не усеща температурата или усеща топлина. Освен това дрехите ми не пускат вятър – съобразени са и с това. Всичко, което ми остава е да следя да не пусна голямо количество студен въздух в гърдите си.
Спорта ми не е само за „железни калени типове”, а за всеки. Правилата ми имат в предвид и това. Спортувайки с всякакви хора и „проповядвайки” наляво и надясно това което правя, съм приел че нося отговорност пред тези, които са ме послушали. Не всички от тях знаят точно какво правят и как да се пазят, нито имат добър самоконтрол, интуиция и спортна дисциплина.
Малиии - дълго писание. Ми, дежурство - слаб компютър и силен интернет, какво да правя
Съботата, едвам намерих време да си направя пропуснатата в петък тренировка. Беше кратка, с много експерименти, докарващи ми мускулна треска в коремната преса.
Днес, понеделник, топло - 0 градуса и силен мокър снеговалеж. Няма лошо - да изпере мръсната мъгла, душеща София от няколко дена. Изпра ми и екипа. Тренировката беше почти само със съчетания, без инерция и със забавени силови преходи между упражненията. LJ набирания със смяна в горно положение, J-обратна кофа набирания със смяна в долно положение, часовник-обратна кофа (с набиране), набирания с повдигане на торса с и без усукване, и каквото се сетих от тоя род, с "достойни" по вариант бутания. Е имах и класически набирания с всички възможни по ширина хватове на хор.стълба, но това беше "за довършване".
Хрумна ми преди време, а сега го и пробвах - точно противоположното движение на "кантара". "Кантар" беше едно упражнение, което някой беше постнал като линк (вероятно stareca или аз) и аз веднага вкарах в тренировките си. Общо взето, набираш се, стягаш лактите до тялото и започваш да повдигаш тялото до фронт левел, отварайки лактите до прав ъгъл и да връщаш в същото, набрано положение като стартовото. Не ми се рови, да го намеря. Е сега се качвам на успоредката, стягам лактите до тялото и започвам да се захлупвам напред с право тяло, като движението е само промяна на ъгъла на лакътя, без пропадане на тялото като за кофа ... с това обяснение нищо не направих По ще ми е лесно да обясня как правех "раменно-опорно катерене и слизане по вертикална шведска стена"
аз, като отявлен смукател на информация да взема да се изявя от ново... то се е видяло, че повдигането на торса от вис е съчетано при мен с остра болка в раменете, но това е при свободен вис! вчера ми направи впечатление, че при изпълнение в полу-набрано положение и повдигане на трупа, така че краката да минат под лоста болката липсва. Та мисълта ми е дали ефекта е подобен, има ли значение какъв ще е хвата и най-вече дали си заслужава( реално всяко движение и натоварване си заслужава и има ефект, но все пак търся максимална ефективност...)
поздрави
с постоянство към прогрес!
направи каквото трябва, пък да става каквото ще!
"разликата м/у война и обикновеният човек, е че плебея приема всичко, като благословия или проклятие, а война като предизвикателство"!!!
я ,кантари на успоредка ,даже го пробвах ,много добро ;
от няколко дена все не можах да намеря време за тренировки,събуждам се посред нощ и сърцето ми бие бавно и силно като индиански тъпан..аха да ида към три часа да тренирам ,но се въздържах ,ще ме сметнат окончателно за психо болен ...все някой ще ме види .. ..тая сутрин;
кофи с мах предни-38
часовник-10-10-10-10 ,като редувам хватовете
кофи с мах задни-28
часовник-10-10-10-10
кофи с мах комбинирани-18
J-10,пускам до L още 8,пускам тялото вис още 4
кофи с мах със смяна на 5 -20
L;J-10
кантари на успоредка-10
Дам, обратни кантари Пак имам мускулна треска в рамената и трапеца. Всеки път като се катеря и спускан по шведската, стъпил на масата за тенис и правейки на всяко стъпало опора, хващам мускулна там. Това е интересно, защото по принцип правя и класически раменни до стена, но от тях от отдавна не хващам мускулна треска. Най-голямата изненада е добре изразената мускулна треска точно над двата седалищни мускула, във външната част на кръста, от двете страни на гръбначния стълб. Сигурен съм, че е от кантарa от опора на успоредката И това е интересно, защото от задните мокри кофи и въобще маховете не си докарвам мускулна там, макар че движението на тялото е сходно. Има хляб в това упражнение, но и има какво да доизкусуря в изпълнението – да разкарам всякакви наченки на мах, спомагащ повдигането на тялото. Идеята ми дойде от кантара и последното клипче, постнато от stareca. Ще го обясня за дневника! Тялото е изцяло стегнато и право, включително и в краката, началото положение е като за обикновена кофа, лактите са „залепени” плътно до тялото. От това положение „захлупвам” напред (има и момент на придърпване с бицепса) докато тялото ми се повдигне назад до нещо като везна, бак левел или каквото и да е, но движението е само промяна в ъгъла между мишницата и предмишницата, без лактите да променят положението си спрямо тялото.
Е, имам си мускулна и на пресата и на задно рамо, но това не е необичайно явление след подобни упражнения. Empyros, да ти се е вадило рамото някога? При пълно отпускане висиш само на сухожилия и стави. При полунабрано положение висиш на мускулите, т.е. в ставата и в сухожилието разпъването е по-малко. Специално за повдигането на торса, даже е по-добре да си леко набран - добре е, че си намерил вариант, който ти е удобен. Аз, лично, предпочитам за всичко успоредни хватове, вкл. и за повдигането на торса. Смятам, че са по-естествени за тялото ми. Хм, обикновено пробемите в рамото са при натиск в ставата, а не от разпъване. От разпъването може да има проблем в лакът.
Я кажи, рамото само в долно положение ли те боли при набиранията с широк надхват? Ако е само в долно, а в набрано не боли, значи ще сме открили проблема и ще "нагласим" тренировките ти според него. Също е важно, болката концентрирана в една точка ли е или е "обемно напрежение" разсейващо се към шията и лакътя. Или само към шията и вътрешността на гърба?
А това което правиш "в полу-набрано положение и повдигане на трупа, така че краката да минат под лоста" ако имаш разстояние до лоста за дърпане, си се получава набиране "топка". Аз го правя с успореден хват, за да не ми спира лоста движението нагоре. То ми даде силата в последствие да изправя краката вертикално нагоре и така се получи J-то - горе долу е същото, но по-тежко.
Empyros не отговаря. Значи, там, отзад, се намирал някакъв „плексус”, който държал „лопатките”. Бил нерв или в него имало много нервни окончания – не разбрах добре. По принцип, кокал не болял – болели нервните окончания около него, от които изобилствало в ставните връзки. Всички тези неща се оправяли с раздвижване, а нарушаването на целостта на кокал – с обездвижване, демек, ако няма нищо счупено, движение „му е майката”. Трябва да работят мускулите там, но така, че да няма силна болка, за да има подобрение, а не влошаване на положението. Модифицирай упражненията с експериментиране на различни хватове и положения, спрямо уредите с които разполагаш и ако нямаш нищо против, ги сподели тук. Мисля че с времето всичко ще се оправи и „слабите места” ще укрепнат, стига да си постоянен в тренировките си. Ние пък ще гледаме какво става и ще се учим от твоя опит.
Днешната тренировка започнах със серия отскок-набиране. 20 повторения в една серия - личен рекорд. С тези темпове момента да изрявня отскоковете с набиранията вече не ми се вижда чак толкова далечен. Основния ми проблем при отскоците е, че клякайки долу губя от поглед мястото, за което трябва да се хвана. Виждам го чак след като съм отскочил. Това добавя един допълнителен елемент на усет/преценка, в което всъщност няма лошо. Редувах ги с раменни опори до стена - бутане с крака, дърпане с ръце (откок-набиране) и бутане с ръце (раменни). Другите упражнения са си нормалните за сряда - разни бутания и дърпания по хоризонтала, с различни по ширина и положение хватове и опора на краката.
здрасти тука съм, просто изчаках да мине днешната тренировка и да изпробвам някой неща. Значи рамото съм го полувадил, копелето тръгна да излиза и в последният момент го стегнах и се прибра то ако го бях извадил щеше да си остане проблемно цял живот ако не се лъжа... но проблема не е в това, мисля, че в началото писах- болката е в двете рамена на едно и също място, остра и режеща, не е кокал или е сухожилие или нерв... днес пробвах с подхват на полунабрано положение да повдигам трупа - никакви проблеми. След около месец, пак ще пробвам от свободен вис с надхват да видя дали има промяна и дали има болка, която по това, което усещам най вероятно е от "странните движения" които карам тялото да прави!
На миналата тренировка се появи още един проблем... фък и понеже четох нещо по темата за хватовете може да е интересно. След предпоследната тренировка ми се появи болка в левият лакът! След кратки разсъждения открих проблема и мисля, че на днешната тренировка го реших. Като малък си чупих китката, и двете кости... като едната зарасна на криво при което сега, като поставя двете ръце в положение за успореден хват, вътрешната част на лявата длан(резеца) се завърта няколко градуса на вън спрямо дясната и това е естественото положение без да има напрежение! Тук идва връзката с това, което бях чел някъде тук... ако си спомням правилно се казваше, че когато си в подхват има някакво усукване и ако използваш палците в хвата(минат под лоста) стабилизираш китката и така усукването и напрежението отиват директно в лакътя! сега колко е вярно това не знам но при моя случай, който го проверих днес, като подпъхнеш палците създаваш допълнителна опора и така можеш да свалиш малко от напрежението от хвата на кутрето, в смисъл да се приближиш с някой градус към успореден хват като основната тежест падне на захвата между палеца и първите два пръста основно, не знам колко съм прав, но е факт, че сега нямам болки в лакътя а сега като се замисля, кой изобщо го интересува това дето го писах до сега както и да е...
относно уредите, един лост, паяка за който говорих преди със стълбичките и ти правилно се сети какво имам предвид и евентуално нещо което може да се използва за набирания с упсореден хват са пейките направени с някакъв дизайн от тръби при които от горе на около два метра височина има тръби през 15см. стърчащи по 10тина см. та те са идеални за различни хватове - успоредни. Та това са нещата които мога да използвам общо взето... утре може да кача няколко снимки за по ясна визуализация
ами май в общи линии за сега е това айде поздрави
с постоянство към прогрес!
направи каквото трябва, пък да става каквото ще!
"разликата м/у война и обикновеният човек, е че плебея приема всичко, като благословия или проклятие, а война като предизвикателство"!!!
днеска
коофи с натрупване от 1 до 20
набиране с отскок 11
надолуглаво набиране на лост 18
L-набиране успореден хват-10
кантари на успоредка-10 /не ги правя особено добре /
набиране ,задържане -L- пускане10
кофи с ритане в страни на рамената на успоредката ,ляво ,пускам ,дясно ,пускам-10
кофи дъга топка-10
набиране с отскок с тесен прониран хват -скок ,две набирания ,скок две и така до отказ
пак кантари на успоредка 10
J-10-L5
пак кантари ,много взеха да ме кефят може би те са пътят за развиване на сила в рамената , позволяваща тия задържания и planche pushup
stareca uan wrote:... пак кантари ,много взеха да ме кефят може би те са пътят за развиване на сила в рамената , позволяваща тия задържания и planche pushup
Точно това и аз си мисля! Кофи с натрупване от 1 до 20 си е много сериозна бройка, ако си я правил 1 към 1, работа-почивка. Ако някой чете и не разбира какво означава точно това, това са 210 кофи за малко над 10 минутки, а след тях има още 40 бутания в тренировката, повечето забавени или затруднени, и невъзможни за по-голямата част от хората, които познавам! Машина!
Обаче ти е много голяма разликата между броя на дърпанията и бутанията в тренировката - 1 към 3 и нещо! Нарочно ли го правиш или така ти е дошло?
На мен утре ми е ден за тренировка, но все още избягвам кофите, та няма да взимам пример от stareca. Влезнах да го видя empyros дали е писал нещо за рамото, но видях че той си има дневник. Ще му пиша в него. Тук ще пиша за мускулната треска, защото мисля че точно това не съм го обяснявал никъде.
Наличието на мускулна треска, само по себе си, не е от значение за развиването на мускулатурата – това е най-разпространеното мнение и аз до някъде също го споделям. Мускулна обикновено се хваща при необичайни за работещите мускули натоварвания. Например, не можеш да хванеш мускулна с продължително активно почесване по задника. Ако го правиш обаче с дъмбел 30-40 кг., мускулната в трапеца, задното рамо и срещуположните коси коремни мускули ти е почти сигурна (може и в предмишница, в зависимост от начина на почестване ). Обичайните леки неща не предизвикват съществена промяна – мускула няма нужда от такава, за да ги извършва. Обичайните леки неща не предизвикват и мускулна треска. В този смисъл, онова, което предизвиква мускулната съвпада с това, което предизвиква и развиването на желаните качества в мускулите. Целта на тренировката винаги са качества, но аз използвам мускулната като показател за необичайност и тежест на натоварването, и за зора, който си давам. Разнообразие и „зор”, са принципи на тренировките ми. Имам голям арсенал от възможни упражнения (и почесвания) и не пренебрегвам почти никое от тях, правейки всяка тренировка по-различна от предишната и следващата, и правейки често повторения близо или до отказ (е, зимата не е така по отношение на отказа, в повечето случаи). С усвояването на нови неща, този арсенал става все по-голям, а тренировките ми все по-разнообразни. Давайки си зор и правейки различни неща, си докарвам мускулна треска някъде, почти след всяка тренировка. Много внимателно следя това „някъде”, научил съм се да познавам какво го е предизвикало ( с помощта и на мускулната треска) и в следващите тренировки наблягам на упражнения с по-голямо участие на незасегнати от нея мускули. На този принцип избирам упражненията и си изграждам цялата тренировка. Мускулно-тресков подход Е, не ми е само това единствения критерий – вземам в предвид и сезона, работата ми по усвояване на „по-слабите” движения, упражнения и нови неща, решаването на конкретни проблеми, както и способностите на групата, с която спортувам. Някои ще кажат, че това е непостоянство по отношение на конкретния мускул и това ще е така, ако упражненията бяха изолиращи тялото и засягащи само въпросния мускул. Само че на лостовете не са и в случая говорим не за пълен покой на мускули, защото били хванали мускулна, а за по-различно дозиране на натоварването между тях. Ако тренировките са ми еднакви, след няколко такива няма да хващам мускулна – това е ясно. Още не съм намерил идеалното упражнение и изпълнение, с равномерно 100% участие на тялото и развиващо всички възможни качества, едновременно, а в различните упражнения и начините им на изпълнение наистина има разлика. Сравнително по-просто щеше да е, ако целта ми беше само вид, само сила, само експлозивност, само издръжливост, само „въздух”, само каляване или само някое друго, от известните и неизвестните, качества и процеси, и „мистични сили”. Аз обаче не тренирам за никое от тях и за всички едновременно – темата е дълга и няма да я развивам. Та, мускулната треска за мен е критерий, показател и дори инструктор в определени моменти, но това, всъщност, се отнася за всички процеси които се случват в тялото ми и мога да усетя или видя.
ами де да знам понеже тренирам сам и може да не съм правил 1 към 1 ,но примерно ,като слезна от успоредката си представям въображаем партньор ,който прави същото,за да спазвам горе долу интервала ..аве на последните две серий да си призная имаше гърчене и ритане и сега имам мускулна в рамена и гърди ......относно боя дърпане ,бутане така ми идва ,но май нещо пренебрегвам дърпането ,щото отдавна не съм хващал мускулна в гърба , освен оня ден от часовниците имах във вътрешната част около гръбнака ,може би нали ходя да се боря и там съм най-лекия и има много стискане , мачкане ,дърпане и много ми взима силиците и някак си все ми се правят бутащи у-я ..или пък ще ги редувам
една тренировка наблягане на бутащи ,другата дърпащи ,иначе ми идва в повече ..ти какво би ме посъветвал
само имам няколко въпроса: "мостиране" това същото ли е като заден мост на глава, мисля че с него се правеше врат? относно набиранията, по прочетох по форума и останах с впечатлението, че за вътрешната част на гърба, мускулите около гръбначния стълб няма много упражнения за лост и успоредка, като изключим обратните преси... и за развитието на тази мускулатура се препоръчва ходене във фитнеса и най вече мъртва тяга!!! та в общи линии така ли е и трябва ли да си примъкна някой по голям камък 
за тягата или има и друг вариант? 
И това е интересно, защото от задните мокри кофи и въобще маховете не си докарвам мускулна там, макар че движението на тялото е сходно. Има хляб в това упражнение, но и има какво да доизкусуря в изпълнението – да разкарам всякакви наченки на мах, спомагащ повдигането на тялото. Идеята ми дойде от кантара и последното клипче, постнато от stareca. Ще го обясня за дневника! Тялото е изцяло стегнато и право, включително и в краката, началото положение е като за обикновена кофа, лактите са „залепени” плътно до тялото. От това положение „захлупвам” напред (има и момент на придърпване с бицепса) докато тялото ми се повдигне назад до нещо като везна, бак левел или каквото и да е, но движението е само промяна в ъгъла между мишницата и предмишницата, без лактите да променят положението си спрямо тялото.
то ако го бях извадил щеше да си остане проблемно цял живот ако не се лъжа... но проблема не е в това, мисля, че в началото писах- болката е в двете рамена на едно и също място, остра и режеща, не е кокал или е сухожилие или нерв... днес пробвах с подхват на полунабрано положение да повдигам трупа - никакви проблеми. След около месец, пак ще пробвам от свободен вис с надхват да видя дали има промяна и дали има болка, която по това, което усещам най вероятно е от "странните движения" които карам тялото да прави! 