Според мен е от "набиране ,задържане -L- пускане10", разбира се, съчетано с другите натоварвания, освен ако по принцип не пускаш набиранията до долу, а при скоковете щеш-нещеш започваш най-отдолу. Де да знам какво да те посъветвам. По принцип при повечето хора дърпащите движения са по-слаби, което всъщност е странно. Затова съм възприел принципа да се стремя винаги да изравнявам бутащите и дърпащите движения, за да може по-силното да "дърпа" по-слабото. Това, разбира се, може и да се прави не само в една тренировка, а в някакъв тренировъчен цикъл. Правя го в една за да държа висока интензивност през цялата тренировка, т.е. икам да бъда "пълен с енергия", като в същото време давам възможност на дърпащите да почиват, докато правя бутащите и обратно. Това за мен е идеалния вариант за висока инензивност, достатъчна почивка за да позволи продължаване на работата, изравняване на възможностите за дърпане и бутане. Дали трябва да са равни е друг въпрос. Аз мисля че нещата са сходни - бицепса (дърпане) е по-малък мускул от трицепса (бутане), но гърбът (дърпане) е по-голям от гърдите, заедно с предното рамо (бутане). Дори и да разгледаме само лакътната става, въпреки разликата в размера на бицепса и трицепса, там има един уникален по разположението си мускул - предмишницата, който може да добави доста сила и в двете посоки, само с насочване на площа му със завъртане на дланта. Търсел съм алтернатива в другите бозайници. Ние сме сходни с маймуните, но при тях определено и в горните и долните крайници има повече "дърпащи екстри", а при нас горните са сходни с техните, но при долните сме ги загубили. Еволюция, в резултат на това, което сме правели. То и спорта си е една по-кратка еволюция, в резултат на това което правим в тренировките, а това пък значи, че правейки различни неща "еволюираме" различно. Може би някакво по-научно изследване на опорно двигателния апарат с такава насоченост би могло да даде някакъв по-смислен отговор. При всички положения обаче, не мога да поддържам толкова висока интензивност само с дърпащи или само с бутащи движения, защото няма да могат да възстановяват. Ще трябва или да е по-малка, или да я замествам с нещо друго - клекове например, или да се откажа от работата си близо и на максималния брой повторения в почти всяка серия, което хич не ми харесва.
Вчера пробвах да редувам раменно повдигане (flying ass) с кантар на успоредка, за да премахна маха за помагане. Нямам сила още за това , но за в бъдеще ще има такова упражнение. За сега ще правя обратните кантари самостоятелно, докато ми се позасилят.
Last edited by Dymag on Thu Jan 24, 2008 00:38, edited 2 times in total.
Вчера забелязах нещо интересно. От 8 месеца си тренирам само на лостове, успоредка и лицеви, повече или по-малко редовно. Бях в залата при един приятел, който работи там, да си полафим малко, и реших да правя малко лег. Без проблем бутнах 100кг, 3 пъти, при лично тегло 78кг/ ръст 182.
Last edited by leech on Sat Jan 19, 2008 22:44, edited 1 time in total.
това е интересно, като статистика, аз лично съм се разбрал с едно билдерче лятото да направим по една тренировка на разменни начала и да си сверим нивото... като се има предвид, че в началото надали щях да вдигна 80кг, при лично 94 ще ми е любопитно след 6-7 месеца тренировки само на лостовете и като си тръгнал от нулата, какви ще са ти възможностите в залата... но това ще го разберем чак лятото, а сега не ни остава нищо друго освен на тренировките да плюваме кръв, пот и зъби
айде поздрави
с постоянство към прогрес!
направи каквото трябва, пък да става каквото ще!
"разликата м/у война и обикновеният човек, е че плебея приема всичко, като благословия или проклятие, а война като предизвикателство"!!!
да взема да пофилософствам върху храненето от моя гледна точка;
значи аз разсъждавам така ;как бих се хранил ако съм директно свързан с природата и не се налага да жевея в градове ,да работя разни неща и да си я купувам от магазина ..та определено копане, жънене ,плевене и др, дейности от този сорт ме изпълват с дълбоко отвращение,цялата ми същност се бунтува против земеделието /какво творчество се изисква ,да пуснеш семенцето в земята ,да го затрупаш и да чакаш да поникне , като същевременно се молиш на всевишния да вали ,да пече или каквото там друго трябва за да никне семето/.....скотовъдството е по- приемлив за мене вариант/стада жовотни сред тучни пасища в Балкана / да спомена само ,че с всичко което пиша до тук съм се занимавал през различни периоди от живота си ..така ..лов и риболов е те това е, дебнене преследване, убиване,тия неща ме изпълват с живот..организация... да да се убие звяр се искат доста комплексни качества.. лова е тежка мъжка работа ,не познавам много ловкини ..обичам да се заяждам с вегетарианците със следният въпрос/визирам примерно жените/как ти е по- приятно да ти кажат овца или лъвица ...забелязали ли сте колко са тъпи тревопасните животни..как да се обясни повалянето на биволи от лъвици освен с тъпотата на тревопасното ...стадо е обидна дума ,но прайд или глутница ,съвсем не ...м/у другото няма по-интелигентна гадина от вълка в нашите ширини ..и да го убие човек е изключително трудна работа ,мнителен предпазлив ,разсъждаващ..тези животни са ме изпълвали с уважение,но иначе са истинска напаст ...в Русия ги трепели от хеликоптери и като навлезели сред дървета ,вълците се изправяли на задни лапи до някое дърво ..ха сега де ...та такива работи ,,неделен следобед ...скука ..Поздрави
е, съгласен съм по изказаната теза то и не очаквам от един хищник да разсъждава, като плячка де, ама това е друг въпрос... относно вегетарианците и аз не ги разбирам, но погледнато от друг ъгъл голям процент от тях, да не кажа всички са станали такива не защото месото не им харесва, а по хуманни причини(тоя термин, май не е много правилен! по точно е анаимални причини ) тоест те са минали едно ниво по напред в мисленето си, докато ние все още седим с първичните разбирания, че е по добре да ядем нещо дето е расло на кокал и е имало майка, без да се опитаме да вникнем в същността на това "нещо"! е какъв е извода - вегетарианците проявяват някакъв мисловно емоционален процес, докато нещата при нас, хищниците, нещата са на първични усещания... но стига толкова, че теорията ми хрумна току що и тук не е мястото да я задълбавам или развивам
та да си дойда на въпроса, днес ходих да се по занимавам малко на лостовете, че нещо напънах трицепса последният път и сега ще почивам... и така реших да пробвам как съм с коремните възлизания! в началото правех по 1, но можех да правя няколко под ред с малко почивка, а това значи, че сега би трябвало да мога да правя поне по 2!!! да да ама не, сега един път не мога да се превъртя пробвах няколко пъти и поне по това което усещам май в последния момент придърпвам тялото на зад и така губя центъра на тежестта и няма как да прехвърля "задника"(това пък защо го сложих в кавички?) над лоста... не знам дали това се получава заради L набиранията с подхват при които точно тези придърпващи мускули да са се развили повече и несъзнателно да ги вкарвам в движението преди да съм прехвърлил краката, но няколко пъти поред опитах и не става, както се вдигна и веднага тялото отива на зад и увисвам... мамка му
така че ако някой може да каже точната методология при изпълнението, ще съм му доста благодарен
айде, че нещо много се разписах... поздрави
с постоянство към прогрес!
направи каквото трябва, пък да става каквото ще!
"разликата м/у война и обикновеният човек, е че плебея приема всичко, като благословия или проклятие, а война като предизвикателство"!!!
напълно съм съгласен вегетарианството е по- скоро духовна еволюция , отколкото здравословен начин на живот...коремното го раздели на части и тренирай движенията по отделно,първо повдигай краката,като се стремиш да докосваш лоста с пищялите и връщай ,опитай да се задържаш надолу с главата ,трябва сам да усетиш у-ето комплексно е .контрола в превъртането идва и от ръцете и от коремната преса... Поздрави
Еййй, колко много имам да пиша, а нямам време. Само ще "подам" на stareca най-новото си упражнение (съжалявам, идват ми самички), което е на ... 3 часа, т.е. последната ми тренировка. Чудех се за упражнение за гърди, защото все още избягвам кофите заради рамото си. Сетих се за едно "заладжийско" упражнение, не особено популярно. Изпълнява се с една ръка от стоеж. Ръката държи скрипец, тялото е завъртяно почти с лице към скрипеца. Та дърпа се скрипеца надолу, без да свива ръката, към срещуположното бедро - например, ако е дясната, дърпа към лявото. Сега си го представи с две ръце, които почти изправени (почти), дърпат към чатала. Пак уточнявам, че си вървят почти прави и няма промяна на ъгъла в лакътя - той почти липсва. Спомни си добре и коремното и тръгването за силово възлизане. Та упражнението:
Хвата е на лост, надхват, сравнително тесен - една педя между ръцете или по-тесен (за да се включват по-активно гърдите). Една педя на мен най ми хареса. Упражнението започва с як "ряз", който представлява нещо като дъга с корема най отпред, за да се използва енерцията от изместването на центъра на тежестта. Та, рязко се прави дъгата и се събира обратно, като тялото се повдига нагоре, като за коремно, но право, а ръцете тръгват като за силово, но също без да се сгъват в лактите. Крайното, горно положение е, тялото е хоризонтално на земята, нещо като фронт левел, ръцете също. Реално ръцете и тялото правят ъгъл, който се събира по хоризонталата. Упражнението е велико, очарован съм, само дето не зная дали го обясних. Няма и никакво натоварване в ставите. Ако никой нищо не е разбрал, обезаелно ще го снимам, защото наистина е много добро.
Второ упражнение за няма и месец - ужас Следващия активен спортен сезон (пролет-лято-есен) ще е страшен
За упражнението. Тялото се повдига като при набиране с хоризонтално повдигане на тялото. Ръцете са прави и го избутват назад и нагоре. Нещо като хоризонтално силово. Крайното положение е фронт левел с хоризонтални на нивото на лоста прави ръце. Започвам да пиша много.
Отказa е много злободневна тема. В повечето случаи се отрича, но се допуска, че като изключение за проверка на възможностите и стрес на мускулите в положителен смисъл, може да даде тласък напред, но това не е правило и е свързано с нивото на спортуващия и тренировъчния му процес. Значи, като правило бил вреден, но като изключение можел и да е полезен, но не винаги. Сложна работа! Това ми напомня за една японска риба, която била супер деликатес и много ценна, но ако била на определена възраст, хваната в определен сезон, сготвена по специален начин и се ядяла в определено време на денонощието - във всички останали случаи била отровна! Не ги разбирам аз тези работи, не ги разбирам и японците, що я ядат!? Разбирам обаче спортуващите, защо се отказват от отказа. От както има спорт, все се измислят нови неща, които в повечето случаи отричат старите и всеки път „вече всичко е безспорно ясно”, „доказано”, „за последно” и разбира се, супер ефективно. Да се чуди човек, какво се е правило до сега и как са спортували! Да, ама атлети – легенди винаги е имало, даже и от преди да се измислят поредните „последни неща”. Тука е момента да махна пренебрежително с ръка и да заявя, че това е до ген и че древните атлети са пиели „алхимия”. Аз обаче, си правя заключение, че нищо не е безспорно ясно и няма и да е за последно, а това се отнася и за отказа.
Първо, не винаги отказа действително е отказ, най-вече при начинаещите. Виждал съм много хора, които не могат да направят нещо като движение или бройка, но след кратък разговор с тях и мотивиране, изведнъж се оказва че го могат и то там, на момента, минутки след „не моженето”. В случая просто не знаят че мускулите им може да работят и по-сериозно и/или им липсва концентрация и ако продължават все така, в бъдеще ще се чудят защо не напредват като еди кой си. „Гена и химията” веднага идват като дежурен отговор.
Сега не говорим за тях, а за спортуващ, който познава съзнателните възможности на мускулите си. Замислих се, защо не съм забелязал този лош и неясен отказ да ми вреди, дали наистина е така и как го правя – като правило или като изключение. И стигнах до интересен извод – че нищо не правя чак толкова често и че в моите тренировки правилото са изключенията! Ще обясня. Имаме дадено упражнение. Общоприетото му изпълнение е еди как си, с еди каква си скорост, на еди си какви си повторения от максималните възможности и то се изпълнява само по този начин, тренировка след тренировка - добре познато за мускулите и между другото, недокарващо мускулна треска. Аз обаче, редувам всички видове възможни начини, без да пропускам никой от тях и без да превръщам нищо в правило – с максимална бързина, безумно забавено, със спиране и задържане в двата края на амплитудата или в слабите участъци, до отказ, започвайки от максимална бройка, започвайки от минимална бройка, и всичко това, с поне няколко модификации на самото упражнение. Понякога даже го изпълнявам и „правилно”! Някои от тези начини, сами по себе си, независимо от това какво ми дават, развалят изпълнението в някоя негова част, някои го оправят, общоприетото се явява изключение и почти всеки път хващам мускулна треска - на практика, от едно и също нещо, което правя от години. Защото, в това, същото упражнение, за моите мускули винаги остава по нещо ново, по-различно и необичайно, макар че го правя от години. Караме мускулите си да правят нови и необичайни за тях неща, за да се случи нещо с тях, за да се променят и развият нови качества. Правим паузи в тренировъчния си процес, дигаме тежестта и сменяме програми, за да остане елемента на новото и необичайното, за да продължи промяната. Всичко ново, дори и да е по-лошо от старото, с което сме добре свикнали, може да се яви по-прогресивно дори само заради обстоятелството че е ново за конкретния спортуващ и не толкова за онзи, който го практикува от отдавна. И съответно единият започва да го хвали, а другия да го оплюва и да твърди че като се върнал на позабравеното старо, направил „ба’си прогреса”. Само дето и двамата не се сещат, че и старото и новото просто са им се явили като нов елемент в тренировките.
Аз обаче правя нещо много по-различно. При мен няма елемент на привикване, няма нищо „старо”. Липсата на комплекси по отношение на вида и конкретна тренировъчна цел, ми позволяват да излизам и извън познатите и установени неща „които предизвикват функционална хипертрофия”, например. Аз измислям и правя спорта си, а той е свободен, без никакви ограничения и в по-голямата си част – експериментален и интуитивен. Дали нещо от това което правя не ме „връща назад”? Как да разбера че едно ме връща, ако в същото време няколко други ми се явяват тласък напред? А ще ми се явяват ли, без онова, първото?
Отдавна съм установил, че моята група не може да спортува без мен – те хващат нещо, което сме правили заедно и им е дошло в даден момент „супер яко”, и започват да си го „коват” само него, мислейки си че винаги ще си остане супер яко. Понякога даже са ми се карали, защото не искам да правя онова от миналата тренировка, дето ги е „напомпало зверски”. Само че, като ги оставя сами за по-продължителен период, установявам, че възможностите им на някои неща са отслабнали или без прогрес. Появява им се дори невъзможност да повторят нещо „мое”, а аз продължавам да мога „техните” неща, дори по-добре от тях. Това се е случвало много пъти – търсейки правило, пренебрегват всички възможни аспекти на упражнението. Тогава вече отказа, определено разваля техниката и прави общата бройка повторения в тренировката по-малка.
Ще се опитам да бъда по-конкретен.
Максимална скорост на изпълнение.
Щом правя „скорост” тя е на първо място, а изпълнението е на заден план. Това на което наблягам е „удара” при смяната на посоката, а колкото е по-бързо, толкова той е по-тежък, независимо какво ми е изпълнението. Като правя това, аз се засилвам и в пасивната посока, а амплитудата е такава, каквато ще направи най-тежък „удар”. Затова правя лицевите на триъгълната стълба – за да се държа здраво за някоя от тръбите й, което ми позволява да се засилвам максимално без да излитам. Този начин на забързване не е приложим при всички упражнения и хватове, а само при по-обикновените, които гарантират амплитуда и премахват всичко, което да пречи на скоростта в движещите се стави. Условие е, да имам здрав хват, а не само подпиране, за да мога да се засилвам неограничено и в двете посоки, и рязко да ги сменям.
До отказ или до “n”.
Аз не разсъждавам за отказа като за максимален брой повторения от дадено упражнение, докато мускулите ми откажат да извършат поредното движение. Може би тук използвам понятието не на място. Идеята ми е, да „приуча” мускула да се съкращава „n” пъти, да очаква да се съкрати “n” пъти и този “n” да е огромна цифра. Това ми е основната цел, когато го правя – да постигна „n”-а. Ясно ми е, че правейки упражнението само максимално изчистено и „правилно”, напредъка ми в “n”-a ще е минимален и изключително бавен. Затова съм го отделил от „правилното” изпълнение – то е максимално подобно на него, но позволяващо ми огромен скок в броя съкращения на мускула. Правя това вдигайки скоростта и намалявайки амплитудата, но без да прекалявам, за да се доближа максимално до „правилното” изпълнение, но все пак, целта ми е тоя мускул да се научи да очаква „n” броя съкращения!
Наблягане на слабите места.
И двата от горните ми методи, сами по себе си, могат да развалят техниката – зная това и то е така. И не може да е друго ядче, щом работя само с крайности. Затова, компенсирам това със специално подчинени на техниката изпълнения. Вече, защото метода не е много стар, най-често използвам спиране в двете крайни положения на амплитудата и задържане. При задържането правя максимален напън, за да е във възможно най-крайната точка на изпълнението, че дори и след нея. Скоростта на вдигане и спускане е без значение – важни са крайните точки. По-рядко използвам бързо вдигане и бавно спускане. Това засилване в „трудната” посока постига по-високо вдигане, ако слабата част на изпълнението е амплитудата в горно положение. На мен обаче същото ми е „силно”. Забавеното спускане – втория елемент на това изпълнение, пък си е един вид задържане във всяка част от амплитудата. Тук е и максимално забавеното изпълнение, при което се цели ненормално забавяне и максимална плавност на движението, по цялата възможна амплитуда.
Местене на центъра на тежестта, по време на задържане в някаква част от амплитудата.
Понякога съчетавам задържането с друга активност, но в случая е важна промяната на условията за самия мускул, в конкретната част в която задържа. Правя го във всички възможни посоки в които се сетя. Понякога практикувам „релсата” – така го наричат моите „апрентиси”. От вертикално набрано положение с широк хват, изнасяне към едната и към другата ръка, без спускане по вертикала. Правя „релсата” и от хоризонтално набрано положение с опора на краката, под триъгълната стълба – същото е като на нисък лост, но хвата е успореден. Често правя набиране на хоризонталната стълба на 2 стъпала, задържане и без да спускам, започвам да се „разхождам” по дължината й – хващам три, придърпвам до две, хващам за следващото и т.н., през цялото време набран. Последния път, вчера, го правих със задържане на краката в L през цялото време. Това може и да се отнесе към трениране на едната ръка, както и релсата, но тренира и положението в което се задържа. Към тази категория бих отнесъл и повдигането на краката от задържане в набрано положение, “L-J” съчетанието със смяна в горно положение – самата смяна, J-свещ прехода на успоредката от вис, часовника в частта му за ръцете и гърба, маховете при мокрите кофи, кантарите и др. с променящ се център на тежестта, в конкретна част от амплитудата, която не се променя. Тук са и по-лесните раменно повдигане и повдиганията на краката и торса, дори и да са от свободен вис. Правил съм и супер забавено спускане и вдигане на кофа, съчетано с махове на тялото, като реално на всеки няколко сантиметра имам по няколко маха в посока. Въобще, „бъзикам” всички възможни аспекти на мускулите и изпълнението и то в тяхната крайност, че и след нея.
Различни подходи при подаване на бройката.
След дълго практикуване на едно и също нещо, мускула а и самия спортуващ, къде съзнателно, къде не, очаква то да се случва отново. Аз работя и срещу това. Натрупването е пример за „обратно” подаване на безспорно, най-добрия установен начин на трениране - пирамидата. Тук не говоря за обема на повторенията, което се постига, а само за очакването на мускулите. Успоредно с настъпването на умората от тях се изисква все повече и повече. Има и елемент на волята. Аз търся необичайното, съчетавам трудно с лесно и лесно с трудно, правя различна стъпка в пирамидата, понякога дори излизам от принципа дърпане-бутане, макар че гледам после да го компенсирам, излизайки в другата от двете основни противоположни движения.
Това са неща извън различните упражнения и извън възможните равнини на движенията. Отказа е малка част от тях, дори не е отказ, а нещо след него, всяко от тях е малка част и не е правило. Всички заедно са нещо, което лично аз смятам за уникално. Нямам определена последователност, в която да редувам описаните неща. Преценявам всичко на момента, слушайки тялото си, интуицията си и разума си. Не бързам за никъде, в спорта ми няма нетърпение и емоционално напрежение. Сега, зимата, не правя максимална скорост и “n” повторения, за да не се задъхвам. През този сезон наблягам на слабите места и измествания на тежестта – при това забавени, най-често, със съчетания на упражнения с един и същи хват. Пролетта ще наблегна предимно на скорост и бройка, за да „събудя мечката от зимния сън”. И пак това не е правило. Мускулите и тялото ми са подготвени за всякаква крайност, защото са правили всяка възможна крайност. Естествено, че ще са готови и за нормалните неща. „Покажи ми каквото и както искаш и аз ще го направя без проблем, независимо дали съм го правил някога” – това е идеята на моят спорт. Това е идеята и на всичките ми „измислени” движения и упражнения. Това не е „набиране за гръб” и „кофа за долна част на гърдите и трицепс” – тези неща са огромни ограничения!
ПС: Под „лостове” навсякъде имам в предвид всичко – лостове, успоредка, разни стълби, върлини, паяци, катерушки, място за опори и т.н., включително и силно разклонени дървета. Не успях да пиша за хищниците и за това, защо всички сериозни лостаджии вдигат постиженията си в зала на определено ниво, без да стъпват в нея и това не е нито странно, нито е изключение.
Понеделнишката тренировка обявих на групата, че днес, в сряда, съм дежурен, за да не ме чакат мислейки че закъснявам (което се случва често). Така се случи, че дежурството отпадна и аз отидох на тренировка. Само дето те не дойдоха Така ли правят тия моите бре! Какво ще стане ако ги зарежа? Направо ме хвърлиха в дълбок размисъл. Дойде само един, водейки ново момче. Ужас - тия без мен не тренират Поне му обърнах повече внимание на новото момче. Днес съм си планувал "покриване" на темите за хищниците и постиженията на лостаджиите в залите за фитнес.
Първа тема – Хищници и човеци.
Хищници бозайници – нас това би трябвало да ни интересува. Общия им белег са кучешките зъби, които имаме и ние. Хранят се с други животни, като стомаха им съдържа ензими, които да разграждат суровото месо. Преработеното няма нужда от тези ензими – то се усвоява много по-лесно. Съвременния човек, естествено (що ли не се учудвам), ги е загубил. Още неандерталеца е използвал огън и е пекъл месото си, макар и да си ги е имал. Храната му е била 85% животинска – колкото на вълка. Това го научих от един филм “Neanderthal’s world”, който гледах наскоро. Ние не можем да обработваме и целулозата, която се съдържа в растенията. Тревопасните поглъщат огромни количества треволяци, едва ли не постоянно, за да компенсират това, че същите са бедни на всичко. Това предизвиква гниене в стомаха, което съпътства усвояването им. Стомаха ни е прекалено малък – колкото двата ни юмрука и очевидно не е създаден за това. Езика, устната кухина, гърлото, хранопровода – всичко ни е прекалено „нежно” за да се справя с по-грубите растения и тяхната защита. В същото време мисловната ни дейност е много активна и се нуждае от много калории, които ги няма в растенията. Ние сме един „разглезен” от собствената си еволюция хищник, който трябва да готви улова си, за да си набави нужните калории и да набива плодове, от които почти никое животно не се отказва и се усвояват лесно както от хищници, така и от тревопасни. Плодовете обаче са сезонна екстра, а ние определено не сме мигриращи животни, съдейки по дългия „безпомощен” период на поколението ни и факта, че от край време се плодим когато ни падне.
Извод: Основната ни храна е печено месо, а плодовете са суплемент, който ако го намерим го ядем. Ескимосите никога не го намират (но затова пък дъвчат „орбит диня”). Вегетарианците може да затъпеят, защото не успяват да нахранят мозъка си.
Втора тема - Постижения в зала на лостаджии, по-добри или не по-лоши от тези на заладжии.
Основното в залата е свободно и на практика неограничено регулируемата тежест. Основното на лостовете е неизменната тежест на собственото тяло. В залата много малка част от упражненията, в конкретен, цялостен тренировъчен процес, се правят с тежест близо и над тежестта на тялото на трениращия, и то на малък брой повторения - говорим за такива с участие на ръцете. На лостовете всяко повторение, без изключение, се прави с тежестта на трениращия, а в някои случаи това са стотици повторения с цяло тегло само в една тренировка. Има ли смисъл да пиша повече? Аз съм 86 кг. и с тях, с двете си ръце, с лекота мога да направя всичко във всяка възможна равнина и посока – това на практика е моята тренировка. То е ясно че при много добро и сигурно боравене с някаква тежест на голям брой повторения, дето му се вика „и на сън да ме бутнат”, не е проблем да се отклониш от нея с 30-40% нагоре, а в някои случаи и повече. Лично аз, почти се набирам с една ръка, което ще рече, че почти придърпвам собственото си тегло + 100% от него, с двете си ръце. При това никога не съм използвам допълнителна тежест, за да се набирам. Докато правех флаговете пък, само долната ми ръка избутваще почти цялото ми тегло, като задържах повече на дясната, защото изглежда ми е по-силна. И пак следва да се има в предвид, че равнината на бутане над главата и то с широк хват, както ми идваше, е по-слаба от равнината на бутане пред гърдите (само дето дясната ми раменна става реши че трябва да се травмира от тази тежест, но сега не говорим за това). Лостаджиите правят всичко с много по-голяма средна тежест от заладжиите. Сбора от „прехвърлената” в тренировката им тежест е по-голяма от тяхната. Това в залата се достига след дълъг период и при конкретни цели, съвпадащи с увеличаване на тежестта, а при лостовете се започва с него и е неизбежно. Да не говорим, че поради същата причина, начинаещия лостаджия много по-бързо се научава да използва мускулите си максимално ефективно за тяхното ниво - той няма избор, а начинаещия заладжия, имайки възможност да променя натоварването, често не може да излезе от „лигавия” период „ама това ми тежи” много дълго време, а понякога и докато някой не го „изръчка” и подсети че е нормално да му тежи и затова е там – за да борави с нещо дето тежи. И спортуването за вид е виновно - повечето от "заладжиите" влизат в нея да си дуят мускулите, а не да увеличават тренировъчната тежест.
Извод: Заладжиите сами са си виновни за тая работа! На лостовете тежеста си е бая голяма! За лостаджия собственото тегло + 30-40%, като тежест, е нещо с което ще се справи без проблем. Може и повече, ако тренира като stareca например
Не мисля, че е коректно твърдение от типа "лостаджиите са по-яки от заладжиите". Натоварването за мен е различно. Искам да видя лостаджията дето кляка с 300 и дърпа тяга на 350. Щото в нашата зала има едни такива "слаби" и "лигави" заладжии...
bigfoots wrote:Не мисля, че е коректно твърдение от типа "лостаджиите са по-яки от заладжиите". Натоварването за мен е различно. Искам да видя лостаджията дето кляка с 300 и дърпа тяга на 350. Щото в нашата зала има едни такива "слаби" и "лигави" заладжии...
How strong is it possible to become with bodyweight exercises? Amazingly strong. In fact I would go so far as to say, done correctly, far stronger than someone who had trained for the same amount of time with free weights. Want some concrete examples? One of my former students, JJ Gregory (1993 Junior National Champion on the Still Rings) developed such a high degree of strength from my bodyweight conditioning program that on his first day in his high school weightlifting class he deadlifted 400lbs., and this at the scale breaking weight of 135 lbs. and a height of 5’3”.
180кг тяга при лично тегло 61кг, ръст 158
Иначе и аз съм виждал хора работещи с 300/350кг, пият си редовно лекарствата.
Dymag wrote:Лостаджиите правят всичко с много по-голяма средна тежест от заладжиите.
Като смяташ теглото си, го закръгляй леко надолу, защото няма упражнение, в което да участва цялата тежест на тялото. Дори при набиранията трябва да извадиш теглото на ръцете.
Във вчерашната ми тренировка средната тежест от всички основни упражнения е 93 кг, като в нито едно средната такава не е падала под 81 кг. На тягата максималната ми работна тежест стига до два пъти теглото ми от 80 кг. Извършения обем работа е над 10 тона. Ако аз тренирам с твоя брой повторения и вдигна леко сериите, ще те стигна по обем, а средната ми работна тежест няма да падне с повече от 5-10 кг.
Тоест, твоите тренировки са с фиксирана интензивност (работна тежест), която ти компенсираш с увеличен обем работа и по-висока плътност. Докато моите са по-интензивни (с по-големи тежести) и съответно не чак толкова обемни.
Според мен, не трябва да има противопоставяне, след като основните тренировъчни принципи са еднакви. И лостовете и щангите са просто инструменти. Да се делят хората на лостаджии или заладжии, само според това с какво тренират според мен е лишено от смисъл.
Аз например си тренирам както ми харесва за момента, не се определям нито като лостаджия, не съм и заладжия, нито пък съм билдел или силач
, но за в бъдеще ще има такова упражнение. За сега ще правя обратните кантари самостоятелно, докато ми се позасилят.
но това ще го разберем чак лятото, а сега не ни остава нищо друго освен на тренировките да плюваме кръв, пот и зъби 
) тоест те са минали едно ниво по напред в мисленето си, докато ние все още седим с първичните разбирания, че е по добре да ядем нещо дето е расло на кокал и е имало майка, без да се опитаме да вникнем в същността на това "нещо"! 
пробвах няколко пъти и поне по това което усещам май в последния момент придърпвам тялото на зад и така губя центъра на тежестта и няма как да прехвърля "задника"(това пък защо го сложих в кавички?) над лоста... не знам дали това се получава заради L набиранията с подхват при които точно тези придърпващи мускули да са се развили повече и несъзнателно да ги вкарвам в движението преди да съм прехвърлил краката, но няколко пъти поред опитах и не става, както се вдигна и веднага тялото отива на зад и увисвам... мамка му
Поне му обърнах повече внимание на новото момче. Днес съм си планувал "покриване" на темите за хищниците и постиженията на лостаджиите в залите за фитнес.
