От това което намерих, е че май не само от бульона и пачата мога да си ги доставя не е ли така....макар и в по-малки количества има в яйцата, бобовите, морските дарове и др....така ли е?
а хрущяли какво се има предвид...в пилешкото къде има хрущяли....
Относно разходка в планината
Moderators: Милко Георгиев, pa4080
Last edited by SoAlien on Tue Feb 16, 2010 21:16, edited 1 time in total.
Ех, че сте буквалисти това младото поколение.SoAlien wrote:От това което намерих, е че май не само от бульона и пачата мога да си ги доставя не е ли така....макар и в по-малки количества има в яйцата, бобовите, морските дарове и др....така ли е? Или къде другаде има? Свинско не ям....няма начин....а за варени кокали....незнам...по скоро ще повърна
а хрущяли какво се има предвид...в пилешкото къде има хрущяли....
Изброяването на пачата и пилешки бульон беше примерно, не изчерпателно!Написал си нещо много ценно - морски дарове. Прави си супи от такива. Също рибени чорби от глави (после естествено вадиш главите и консумираш бульона, че като те гледам каква си разглезена госпой'ца, сигурно и това ще ти е гадно и няма да го ядеш.
)И с тия варени кокали ми оправи настроението за седмици напред.
Никой не те кара да обезкостяваш месото и след това да вариш кокалите. Вариш си просто месото с кокалите (например пуешки фенер, цяло пиле, свински и телешки котлет с кост...), след това вадиш месото, правиш си го печено да речем и си пийваш водичката от варенето с лимонов сок. На-здраве! 
Бтв, нямам време да търся сега, но и ти можеш да се поразровиш из нета за правилното приготвяне и съхранение на бульони.
Хайде и нарамвай раницата! И да не си забравиш термоса с бульона!
Пропуснах!
Как така къде има хрущяли в пилето?! Ти пилешко бутче ял ли си? Пилешки гърдички? На всяка става има хрущял! да не говорим за големия гръден хрущял (който междудругото е мнооого делишъс
).Това писанийце за бульончетата е много полезно. Можеш да му хвърлиш едно очо:
http://www.westonaprice.org/foodfeatures/broth.html
http://www.westonaprice.org/foodfeatures/broth.html
Интересна е тази примерна програма на ходенето в планината, но е трудно изпълнима...обикн се ходи за няколко дни (в повечето случаи 2-3) и се съобразяваме с маршрута и няма начин за подобни графици и натоварвания...
)
Относно морските дарове - доколкото прочетох тук-там разбирам, че всъщност са важни черупките на ракообразните, мидите (може би?), скаридите ... а не самите филета...защото аз доста хапвам филе от рак например, но май не помага това много за ставите....
Иначе вече не пропускам да пия пилешки бульони и после пак да изяждам месото с хрущалите, но когато си сложа ръка на коляното и си движа крака усещам (може би е нормално и излишно се притеснявам) ставата някак си и движението ... понякога при тишина се чува нещо като леко "плякане" как да се изразя...като, че когато мляска някой с уста и според мен е хубав този звук не е лош...не е някакво сухо скърцане...)
А какво ще кажете за нашумелите напоследък добавки от "растителен глюкозамин" (имам предвид "Флексен") ... доколкото прочетох се извлиза от екстрат от жито (това да е - аз ям похапвам доста житце...) ..
И накрая - относно всички източници на глюкозамин - какво е значението дали самият глюкозамин е преминал през термична обработка, защото почти няма как да не премине, освен, ако не хрупаме рачени или мидени черупки...
Отново се връщам на тази тема след доста време, но мисля, че става все по-актуална по мои наблюдения и доста мои връстници (22) вече имат ставни проблеми...
)Относно морските дарове - доколкото прочетох тук-там разбирам, че всъщност са важни черупките на ракообразните, мидите (може би?), скаридите ... а не самите филета...защото аз доста хапвам филе от рак например, но май не помага това много за ставите....
Иначе вече не пропускам да пия пилешки бульони и после пак да изяждам месото с хрущалите, но когато си сложа ръка на коляното и си движа крака усещам (може би е нормално и излишно се притеснявам) ставата някак си и движението ... понякога при тишина се чува нещо като леко "плякане" как да се изразя...като, че когато мляска някой с уста и според мен е хубав този звук не е лош...не е някакво сухо скърцане...
)А какво ще кажете за нашумелите напоследък добавки от "растителен глюкозамин" (имам предвид "Флексен") ... доколкото прочетох се извлиза от екстрат от жито (това да е - аз ям похапвам доста житце...) ..
И накрая - относно всички източници на глюкозамин - какво е значението дали самият глюкозамин е преминал през термична обработка, защото почти няма как да не премине, освен, ако не хрупаме рачени или мидени черупки...
Отново се връщам на тази тема след доста време, но мисля, че става все по-актуална по мои наблюдения и доста мои връстници (22) вече имат ставни проблеми...
Аз съм една от тях - тъкмо съм ти и връстничка. Не знам дали е ставно или как точно се води, но хрущялът на коляното ми е прецакан, бяха почнали много неприятни болки през октомври. ДоФторът препоръча един глюкозамин за Jameson, канадски, питах дали не мога да заместя с уиски, не оцени чувството ми за хумор. Освен това се нося с наколенки и се мажа с Deep Relief.
Глюкозаминът е скъп, но няма как - трябва да го пия поне половин година, вероятно и повече. Пия и бульони.
Ефект - има, доколкото болката при обикновени ежедневни дейности изчезна. От време на време пука и сякаш нещо се намества и при по-сериозно или продължително натоварване, боли. Докторът каза да ходя колкото си искам, но да избягвам пресечените местности. Тъй че... толкоз с планината. Сега съм решила тая година зимата да се отдам на почивка, изпълняване на наръченията и възстановяване и, дай Боже, догодина - на ски.
Глюкозаминът е скъп, но няма как - трябва да го пия поне половин година, вероятно и повече. Пия и бульони.
Ефект - има, доколкото болката при обикновени ежедневни дейности изчезна. От време на време пука и сякаш нещо се намества и при по-сериозно или продължително натоварване, боли. Докторът каза да ходя колкото си искам, но да избягвам пресечените местности. Тъй че... толкоз с планината. Сега съм решила тая година зимата да се отдам на почивка, изпълняване на наръченията и възстановяване и, дай Боже, догодина - на ски.
ужасСлънце wrote:Аз съм една от тях - тъкмо съм ти и връстничка. Не знам дали е ставно или как точно се води, но хрущялът на коляното ми е прецакан, бяха почнали много неприятни болки през октомври. ДоФторът препоръча един глюкозамин за Jameson, канадски, питах дали не мога да заместя с уиски, не оцени чувството ми за хумор. Освен това се нося с наколенки и се мажа с Deep Relief.
Глюкозаминът е скъп, но няма как - трябва да го пия поне половин година, вероятно и повече. Пия и бульони.
Ефект - има, доколкото болката при обикновени ежедневни дейности изчезна. От време на време пука и сякаш нещо се намества и при по-сериозно или продължително натоварване, боли. Докторът каза да ходя колкото си искам, но да избягвам пресечените местности. Тъй че... толкоз с планината. Сега съм решила тая година зимата да се отдам на почивка, изпълняване на наръченията и възстановяване и, дай Боже, догодина - на ски.
.... от това ме е страх най-много ... не от болката - а от възможността да не мога да скитам из родния Балкан ... това е животът ми.... Ще се моля ден и нощ да не се случва ... ако трябва ще пия всеки ден бульон .... моите съболезвания към теб, защото знам каква жертва е трябвало да направиш...
Относно ските - не е ли по-добре някое по-леко походче без раница....Не мисля, че ски-спускането е по-малко щадящо ставите...
Пожелавам ти напълно да се оправиш....та ние сме млади хора ... не може от 22 и вече да сме полуинвалидизирани (защото да не мога да ходя по планините за мен си е пълна инвалидизация) ... какво грешно сме направили - освен, че сме си избрали едни толкова умерен, екологичен и според мнозина доста здравословен спорт....
Аз съм градско чедо и планинските преходи са относителна рядкост в живота ми. Това е и причината да оценявам толкова много дните в Рила и Родопите, където се научих да ям пържоли.
Продължавам да мисля, че с повече почивка и правилно лечение нещата поне се ще закрепят и догодина пак ще мога да съм на баира - айде сега, докторе, за 8 дена нищо няма да ми стане. Пък и, кажи-речи, е веднъж в годината - останалото е инцидентна Витоша за уикенда, при това, с повече ядене, отколкото ходене.
Обаче от ските не се отказвам. Затова тая зима съм така примерна, и колело почти не карам. Знам, че никак не щадят ставите, ама хич... обаче е толкова страхотно... при мен приоритетно е ски-бягането, но и от спускане не се отказвам.
* Благодаря за подкрепата и си щадете ставите, хрущялите и каквито още чаркове ви се намират, защото е много неприятно да те нападнат пенсионерски болежки на 22. Вервайте ми.
Продължавам да мисля, че с повече почивка и правилно лечение нещата поне се ще закрепят и догодина пак ще мога да съм на баира - айде сега, докторе, за 8 дена нищо няма да ми стане. Пък и, кажи-речи, е веднъж в годината - останалото е инцидентна Витоша за уикенда, при това, с повече ядене, отколкото ходене.
Обаче от ските не се отказвам. Затова тая зима съм така примерна, и колело почти не карам. Знам, че никак не щадят ставите, ама хич... обаче е толкова страхотно... при мен приоритетно е ски-бягането, но и от спускане не се отказвам.
* Благодаря за подкрепата и си щадете ставите, хрущялите и каквито още чаркове ви се намират, защото е много неприятно да те нападнат пенсионерски болежки на 22.
Вервайте ми.Може би в това е разковничето - при теб липсва системност по отношение на планинските походи....аз от 9 години смея да се похваля, че се старая да задържам интензивното ниво....миналата неделя например изкачихме Мусала от Боровец пеша, което не е малко път .... Симеоново-Алеко-Черни връх го имам за разходка в парка почти всяка седмицаСлънце wrote:Аз съм градско чедо и планинските преходи са относителна рядкост в живота ми. Това е и причината да оценявам толкова много дните в Рила и Родопите, където се научих да ям пържоли.
Продължавам да мисля, че с повече почивка и правилно лечение нещата поне се ще закрепят и догодина пак ще мога да съм на баира - айде сега, докторе, за 8 дена нищо няма да ми стане. Пък и, кажи-речи, е веднъж в годината - останалото е инцидентна Витоша за уикенда, при това, с повече ядене, отколкото ходене.
Обаче от ските не се отказвам. Затова тая зима съм така примерна, и колело почти не карам. Знам, че никак не щадят ставите, ама хич... обаче е толкова страхотно... при мен приоритетно е ски-бягането, но и от спускане не се отказвам.
* Благодаря за подкрепата и си щадете ставите, хрущялите и каквито още чаркове ви се намират, защото е много неприятно да те нападнат пенсионерски болежки на 22.
)) А ските - мога да карам средно ниво, но от години вече не съм карал....скъп спорт са за мен...а и честно казано след последния път на Мусала, като видях в какво са превърнали една от най-живописните долини (р.Мусаленска Бистрица) и най-красиви туристически пътеки в Рила ми се отщя направо да карам ски ... една пътечка си имахме ние, еко-туриститите както ни наричат...в цял Боровец една пътечка и те и нея направиха на писта... Дори имаше инцидент с момиче от нашата група ... дано няма трагични инциденти скоро .... Но май се отплеснах...
Преди и аз съм ходила инцидентно, един път в годината за 3-4 дни, палатки, скари...не толкова заради преходите.
Тази година за пръв път ходя на планина през зимата - имам предвид по-сериозно ходене, а не както ходех като дете с наш'те: от златните мостове до момина скала, насупване и обратно
В началото правихме малки преходи, от площадчето на Драгалевци до манастира например. Малко по малко ги удължавахме, като най-дългия беше от Кумата до Черни връх, когато ортака ми говореше "Хайде, Евке, тренираме за Хималаите"
Тогава обиколихме през стръмното, пропадахме, абе шоу си беше
Вчера бях на Стара планина, имам особен афинитет към нея, че даже и компания не ми трябваше...
Не съм забелязала проблеми със ставите, може би заради назобванията с глюкозамин от времето като почнах да се занимавам сериозно с организиране на партита и реално скачах по цяла нощ от четвъртък до неделя Що не съм знаела за бульоните още тогава...
Тази година за пръв път ходя на планина през зимата - имам предвид по-сериозно ходене, а не както ходех като дете с наш'те: от златните мостове до момина скала, насупване и обратно
В началото правихме малки преходи, от площадчето на Драгалевци до манастира например. Малко по малко ги удължавахме, като най-дългия беше от Кумата до Черни връх, когато ортака ми говореше "Хайде, Евке, тренираме за Хималаите"
Тогава обиколихме през стръмното, пропадахме, абе шоу си беше Вчера бях на Стара планина, имам особен афинитет към нея, че даже и компания не ми трябваше...
Не съм забелязала проблеми със ставите, може би заради назобванията с глюкозамин от времето като почнах да се занимавам сериозно с организиране на партита и реално скачах по цяла нощ от четвъртък до неделя
Що не съм знаела за бульоните още тогава...Министерство на звука