Кое е здравословно хранене и кое не за отделния човек?

[Борис]

От време на време ме обхваща мерак за фигура като на Милко (за щастие бързо ми минава ) Та в такива моменти на мечти чета много по форума. Днес се замислих нещо....
Какво ще стане ако човек започне да слуша тялото си и душата си и да яде каквото му се яде и когато му се яде и толкова колкото му се яде. С една дума да постигнем хармония със себе си със своето собствено тяло и с желанията си. Да ядем някаква храна, не защото диетолога мистър Х е казал че трябва да се яде а защото на нас ни се яде това. И обратно - ако ни се яде нещо а някой си бил казал че не трябва да се яде това значи ли че не трябва да го ядем. Кой знае по-добре от нашето тяло от какво има нужда то. Повечето тук мислим че тялото ни е една съвършена машина. Защо тогава да й нямаме доверие. Защо да нямаме доверие в собственото си тяло а от там и нас самите. Защо да не се вслушваме в желанията на тялото ни и да ядем това което то ни подсказва и тогава когато сме гладни а не тогава когато трябва.
По мое скромно мнение нашето тяло знае най-добре какво и кога да ядем. И то ни дава сигнали които просто трябва да се научим да разбираме и да се вслушваме в тях. Ако тялото ни има нужда от нещо то ще си го поиска и просто трябва да му го дадем. Това за мен е пътя към щастието - човек да бъде себе си, да бъде такъв какъвто го е създала майката природа и да не иска да бъде друг какъвто не може да стане. Стремежът ни да отричаме себе си, да подтискаме естествените си желания, да не се харесваме такива каквито сме, и постоянно да искаме да бъдем нещо си друго води единствено и само до огромно психическо напрежение и невъзможност да се радваме на краткия си живот.
Това горното беше малко лирическо отклонение. Искам да се върна на основния въпрос. А той е:
Смятате ли че вашето собствено тяло знае от какво има нужда и кога да яде и какво да яде. Ако да - слушате ли го? Ако не - защо мислите че тялото е неграмотно и вие трябва да му казвате кога да яде и какво да яде, дори и то да не го иска. Благодаря за вниманието

[Ivaylo]

За големите хора е късно да се научат да слушат тялото си. Повечето ядем поради навиците си? Ако са ни тъпкали като малки със сладко и тестено, организма е свикнал да яде това. Така че не можем да му се доверим. Аз например си спомням, че до около 15 годишна възраст не обичах месо и сирене. Направи си сметка какво съм обичал тогава и дали трябва да си слушам тялото в такъв случай.

[cremcaramel]

Аз се пренастроих "физически" към НВД за около две три семиц, през които се чувствах доста уморена и много ми се спеше (има вероятност да не е било само заради смяната на хранителния режим).

Сладко не ми се ядеше кой знае колко много, обаче пък в началото започнах да злоупотребявам с ядки. Е няма кой да ме убеди, че след като цял ден си се хранил нормално и си вечерял, вечрта изяждаш 200гр. кашу, защото тялото ти има нужда от него

Също и за няколкото ми въглехидратни издънки.

Чак сега (след 6 месеца вече), мисля, че съм овладяла фъстъците, кашуто, както и сладкото, което не е чак такъв проблем.

Преди една година "слушах тялотот си", т.е. ядях каквото ми се ядеше - само глупости - и резултатът е отчайващ. Смятам, че е крайно време за контрол

[inhmn]

имаше една статия , където много правилно се отбелязваше , че не по хранителните си навици не сме се отдалечили толкова много от неандерталците , защото и те като нас ядат първото нещо , до което се докопат. Неприятното в наши дни е , че първото нещо , до което се докопаме обикновено е преработен боклук , а усилията да си го набавим са минимални Така че - наистина не трябва първосигнално да реагираме "Юруш към храната" - малко мисъл на никой не е навредила

ps: че ще станете като този "герой" на аватара ми и ще победите анорексията

[Милко Георгиев]

Съвременните хора живеем в среда и ритъм създадени от нас самите през последните няколко столетия и най-вече последните десетилетия. Телата и емоциите ни се приспособяват към тази среда с механизмите, които са ни помагали преди много хилядолетия. Оттам става голямо объркване в системата дух-тяло.

Вкусът е навик. Когато на някого му се дояде чипс - не ми казвайте, че тялото му го иска.

Та, идеята за хармонията е чудесна, но в наши дни до нея има път, койдо да бъде извървян. Съзнателен път.

[Tsefey]

Абсолютно съм съгласна с Милко, че вкусът е навик! Когато бях малка обичах нещата, които родителите ми считаха за "полезна храна" и ме убеждаваха, че всичко е в гените - няма ка да бъда слаба независимо с какво се храня! оказа се,че не е точно така,но го постигнах с много големи лишения и последвали здравословни проблеми. През последните 10 год съм си направила какви ли не експерименти с тялото си! Отказвала съм се напълно от храната, прекалявала съм безумно много с нея, като и в двата случая тялото се настройваше за мн кратък период. Имало е мн дълъг период в които не съм ядяла сладко и не ми се е прияждало даже. А имаше и години, в които безумно мн ядях и желанието за слядко се увеличаваше и ставаше неконтролируемо. Тялото се настройва мн бързо и свиква с това което му даваме. Че е съвършенна машина е факт, но дали разчитаме правилно сигналите му и научили ли сме се да го правим? Мисля, че по голямата част от нас - не! Защото ако това беше така със сигурност нямаше да има толкова хора със свръх тегло или изнемощяло слаби!
Правилният начин според мен е точно в пробата и грешката. Опитваш с нещо и ако то е добро за теб тялото ще ти покаже и ще ти се отблагодари за добре положените грижи!

[SoAlien]

И аз съм съгласен с горенаписаното.
Вкусовете се изграждат, а не се пораждат...така да се каже.

А този редовния номер с които излизат "онези" от "другата раса" , че щом тялото си го искало....и аз веднага ги питам, що тялото на баба не иска да пие кола и да яде пържени картофи на всяка манджа:)

Също и обръщам внимание на едно друга искане на тялото, относно почивката. Пак според гореспоменатите като дойде ден за почивка (не сме на работа, училище, пр.) трябва да легнем и да гледаме по цял ден ТВ щото видите ли сме се чувствали най-добре и тялото си го искало. Изобщо, тези "онези" се изкарват ама какви хора, толкова много се грижат за телата си, вслушват се в тях, угаждат им...боже, боже, какво правим ние се чудя, тялото ни иска едно, ние - не. А може би това е възпитанието на едно дете и след време, когато превъзпитаме телата си (някои вече са го направили) те сами ще разпознават кое е лошо и кое добро...А "онези", ами много просто техните тела са невъзпитани образно казано и те продължават да ги глезят и да им угаждат. И питам аз, какъв би бил резултата от едно такова възпитание върху собствените им деца? (той е очевиден май и повсеместен днес в България) Няма какво да се чудим тогава...необходима е цялостна промяна на мисленето...и защо да не започнем първо от себе си и да възпитаме телата си...първо с физическите им потребности, после с другите...а един ден и собствените си деца.