Аз избягвам плодовете. Когато ми се дояде плод, гледам да задоволя вкусовата си нужда без да излапам голямо количесто. Това вече става естествено, защото съм отвикнал да ям сладко, а и плодовете не са най-приятното нящо за дъвчене и преглъщане. Но най-вече не ме привлича вкуса им. Обикновено посягам към тях по-спомен от преди години, хапвам 1-2 хапки и ми втръсват.
В храненето следвам следните принципи:
- знам кои храни са добри; те са доказали вече с години положителния си ефект върху мен (и върхи хора около мен)
- винаги когато имам възможност се храня с тези храни
- не се съобразявам кога и как ги съчетавам.
Хайте още малко off-topic
Днес обядвах в 15ч бекон със сурови бадеми. Също ми е вкусно да ям лешник със сирене и бекон. Понякога когато в хладилника ми има само масло - ям само масло. Всичко това преди би ми се сторило ... лудо и гнусно на вкус. Но след 3 години НВД вкусовите ми навици са променени значително.
Оп! Веднага един пример от днес за вкусовите навици: Едно момиче днес си играеше с едно сухо лепило, което на форма е като голямо червило. Помирисва го тя и казва: "Ах, колко вкусно мирише! Защо не правят такива червила?!" Аз го помирисвам, а то мирише на някаква белина с неясен добавен аромат. Нищо чудно, защото това момиче яде предимно вафлички, кроасанчета, бонбончета и т.н. (Галя, ти ще се сетиш за коя мацка говоря, руса и се казва В.) За мен вкуса на някои евтините вафли ми напомня на нещо химическо. Ароматът е като на артикул от магазин за лепила, латекси и т.н. А има хора, дето се луди по подобни вкусове. Веднага се сещам за децата дишащи лепило.
Това го казвам във връзка с вкусовите възприятия. ТЕ СЕ МОДИФИЦИРАТ. Вскусно е това, което ядеш достатъчно дълго време.
Затова принципи от сорта на "ям това, което тялото ми пожелае" са много погрешни. Тялото в наши дни е тъй объркано, че както се вижда би яло и лепило.