От доста време разсъждавам по темата - иска ми се да чуя и вашето мнение. Знам че много от вас живеят/са живели в чужбина. Повечето от вас имат наблюдения върху близки и познати, пребивавали зад граница. Какъв е опитът ви?
1)Как чужбина се отрази на световъзприятието ви и на начинът ви на мислене?
2)"Изгради" ли характера ви? Разшири ли хоризонтите или подхрани предразсъдъците?
3)Ако трябва да сравните човека който замина с човека, който сте сега - дали развитието ви като личност щеше да е същото, ако елементът "чужбина" липсваше?
4)Чужбина ли е всъщност това, което допринесе за промяната във вас (ако има такава), или тя дойде като естествен резултат от развитието ви и от трудностите, с които се сблъскахте по пътя (ясно е че нещата са до голяма степен свързани)?
Моят опит досега - от 2 години съм в САЩ.
В началото - културен шок, пълно отрицание на всичко американско. Предразсъдъци, наложени стереотипни модели. Дори не ми минаваше през ума, че мога да остана тук и да се чувсвам добре, не се опитвах да разбера хората, културата.
Сега - пълна промяна в позицията. Не може да заминеш някъде и да искаш да научиш, да се развиваш, ако не отвориш съзнанието си за новото и не допуснеш, че има какво да ти се предложи.
От опита ми тук стигнах до заключението, че мога да се чувствам добре в щатите. Всъщност се оказа, че ако се научиш да се чувстваш добре в кожата си и да мислиш по правилния начин (поне за мен) можеш да си щастлив навсякъде.
Чужбина ми даде поглед върху друга гледна точка, друг начин на мислене - не задължително правилен или грешен, просто различен. Това е много важно за мен и не мисля, че щеше да се случи, ако не се бях взела решението да уча тук.
От друга страна не точно чужбина, а нещата, с които трябваше да се справя по пътя(добри и лоши) като че най повлияха върху промяната в характера ми. Самостоятелността, идеята, че няма на кого да разчиташ, а трябва да се пребориш за това което искаш, за това което искаш да си.
Как беше при вас/при хората, върху които имате наблюдения?
Как ви промени чужбина - характер, мислене, светоглед
Moderators: Милко Георгиев, pa4080
Не знам дали мога да сложа толкова голям общ знаменател и да кажа, чужбината, в моя случай Германия, ме промени и направи това, което съм в момента.
Най-малкото, защото не обичам обобщения от никакъв вид. (Което пък определено е резултат от опита ми тук, но и от израстването ми, което всъщност е промяната).
Харесвам Германия, харесва ми да съм тук, харесвам повечето хора, възхищавам се на някои от тях. За мен това е предпоставката, за да се чувстваш добре където и да си. И ти самият, разбира се. Не знам дали от самото начало е било така, естествено е, че съм се сблъсквала с неща, които не са ми харесвали, но тях ги има навсякъде (или в контекста на съседната тема, тях си ги създаваме сами навсякъде, докато не се осъзнаем
).
Това, което си, е сбор от опита, който си натрупал, от принципите, които си изградил и продължаваш да изграждаш и които са твоята мярка в този свят, от желанията, които изпитваш, от нещата, които вършиш за да ги постигнеш или не вършиш
А те се формират и възникват в следствие на комплексни причини, една, от които много вероятно да е чужбина.
Най-малкото, защото не обичам обобщения от никакъв вид. (Което пък определено е резултат от опита ми тук, но и от израстването ми, което всъщност е промяната).
Харесвам Германия, харесва ми да съм тук, харесвам повечето хора, възхищавам се на някои от тях. За мен това е предпоставката, за да се чувстваш добре където и да си. И ти самият, разбира се. Не знам дали от самото начало е било така, естествено е, че съм се сблъсквала с неща, които не са ми харесвали, но тях ги има навсякъде (или в контекста на съседната тема, тях си ги създаваме сами навсякъде, докато не се осъзнаем
). Това, което си, е сбор от опита, който си натрупал, от принципите, които си изградил и продължаваш да изграждаш и които са твоята мярка в този свят, от желанията, които изпитваш, от нещата, които вършиш за да ги постигнеш или не вършиш
А те се формират и възникват в следствие на комплексни причини, една, от които много вероятно да е чужбина.И аз;). В повечето случаи помагат на хора, на които не им се мисли, или не им се разделя със стереотипа, да си останат в комфортната зона. Това, което целя с темата, не е да се стигне до еднозанчен отговор "чужбина ме/не ме промени", защото е повече от ясно, че нещата са комплексни и не могат да бъдат разделени. И все пак си мисля,че факторът "чужбина" подлежи на изолиране и анализ, дори продуктът на този анализ да е само обща представа/чувсто.bulgi wrote:не обичам обобщения от никакъв вид.
bulgi wrote: харесвам повечето хора, възхищавам се на някои от тях. За мен това е предпоставката, за да се чувстваш добре където и да си.
Подкрепям на 100% Въпросче: кога от времева гледна точка успя да се впишеш и започна да оценяваш/да се радваш на средата? Замина с отворено съзнание и всичко се нареди естествено, или мина през процеса "отрицание-преосмисляне-приемане"? (за мен второто носи сериозни белези на влияние на новата среда).
bulgi wrote:естествено е, че съм се сблъсквала с неща, които не са ми харесвали, но тях ги има навсякъде (или в контекста на съседната тема, тях си ги създаваме сами навсякъде, докато не се осъзнаем
Да тук личностното изплува на преден план. Няма много хора, които са стигнали до това заключение, повечето ще тъпчат на едно място и няма да тръгнат с идеята "има ги навсякъде", а с позицията "Защо все на мен? Ох, колко ми е тежко!"
Самото желание да продължаваш да изграждаш също не се среща често и се базира на линостна основа. Ако трябва да говоря от личен опит бих се стремяла към развитие във всяка среда. Развитието ми на "каестчено" ниво, обаче, дойде с новите перспективи и тяхното приемане/отричане, наложени от чужбина.bulgi wrote:принципите, които си изградил и продължаваш да изграждаш
Хубаво тръгва темичката
Въпросът или тълкуването? От мръвката и тежестите ще да еThai wrote:това все едно аз съм го писал Smile
Айде, чакам те да се прежалиш и да споделиш гледна точка.Jani wrote:bulgi wrote: харесвам повечето хора, възхищавам се на някои от тях. За мен това е предпоставката, за да се чувстваш добре където и да си.
Подкрепям на 100% Въпросче: кога от времева гледна точка успя да се впишеш и започна да оценяваш/да се радваш на средата? Замина с отворено съзнание и всичко се нареди естествено, или мина през процеса "отрицание-преосмисляне-приемане"? (за мен второто носи сериозни белези на влияние на новата среда).
При мен беше малко в обратен ред
Винаги съм харесвала германия, романтични представи и прочие. Никога не бях мислила, че тук може да има нещо, което да не ми харесва (споменах ли за романтичните представи ). Но когато дойдох тук, започнах полека лека да се сблъсквам с неща, които не бяха толкова розови и които наистина не разбирах (как така ще вляза на семинар, където хората не се познават и в почивката не си говорят дори 
например). Тук като че ли се появи отрицание, не можех да разбера как може дотолкова да не се интересуваш от другите, дотолкова да си затворен на твоя си остров и по никакъв начин да не изпитваш дори интерес към заобикалящите те острови (Това все още но го разбирам, но мисля, че не го виждам толкова крайно на този етап. Променя ни чужбината 
)С течение на времето се научих да ценя нещата и части от мирогледа на хората, които преди това бяха извор на разочарования, но които днес не искам да съм пропуснала.
-Системата им на обучение, която продължавам да плюя
, но която ме научи да мисля, да преценявам, да чета и чак тогава да формирам мнение. -Хората, които не се притесняват да изкажат конструктивна критика, която дори и в първия момент да те засегне, ако си достатъчно честен към себе си основно, може само да ти е от полза.
Разбира се все още има неща, които не разбирам и не приемам, но поне се надявам да съм се отървала от някаква част от предразсъдъците си
-
cremcaramel
- Ст. асистент
- Posts: 239
- Joined: Sun Jan 29, 2006 22:17
- Location: Brisbane
Не само чужбина, а каквото и да е можеш да научиш само ако си с отворено съзнание.
Аз също съм пътувала от малка с майка ми и баща ми, та затова понятието "чужбина" малко ми е размито.
В по-зряла възраст вече ходих и стоях сама около 8-9 месеца във Франция, Швеция и Полша. И на трите места се чувствах прекрасно от първия до последния ден, научих страшно много, както професионално, което беше основната цел, така и културно, защото имах щастието да имам доста близки контакти с местни хора. Благодарение на тях успях да се докосна до начина им на живот, битовата им кулура и така нататък, тоест не се разминах само с туристическите забележителности. Това всъщност най-много ме радва. Нито един път не ми се случи да ми реагират неадекватно, е, имало някакви смешни и забавни случки, дължащи се на културни различия, но те са пренебрежимо малко. Върнах се вдъхновена и окрилена и много доволна.
Друг е въпросът обаче с престоя ми в Автстралия, който ще резюмирам само с една дума - чуждо. Тук всичко ми е чуждо, макар че привидно нещата са нормални и бих казала доста близки до този бит и култура, на които съм свикнала.
Дойдох със страхотен ентусиазъм и наистина Австралия е нещо, което си заслужава да се види и да се докоснеш до него, но... дотам. Впечатляващи са мащабите на някои неща, животът е уреден и спокоен, но като цяло моето мнение е, че тук липсва атмосферата, която съм срещала в Европа, както и одухотвореността на хората.
Иначе хората са доста приятелски настроени и са готови винаги да ти помогнат, но бих казала, че са емоционално незавършени (или пък прекалено завършени за моята нестабилна натура). Има и други неща, но не искам да изпадам в подробности, за да не си създавам кофти мисли.
Но пък опитът ми тук и престоят мисля, че ми помогнаха да разбера някои важни неща за себе си. Както и да си разваля говоримия английски
Та, да обобщя - мисля, че чужбина ми помогна в порастването. Не мога да преценя доколко ме е променила, мисля, че се научих (особено от първия ми престой във Франция) да се отнасям по-отговорно към работата си и да съм по-организирана и целенасочена. Отначало бях малко шокирана от отговорността, която ми се поверява, респективно доверието, което ми се оказва, предвид факта, че само ми бяха чели автобиографията, а тя тогава беше доста скромна, защото дори не бях завършила Изобщо начинът, по който хората там работеха и съответно почиваха, мисля че доста ми се отрази и ми повлия. Работа на много високи обороти, но в изключително приятен колектив, и почивка също на високи обороти. Отпуск почти всеки месец за по един два дни, който се прекарва задължително в чужбина. Може до съседна Италия да се отскочи за малко, но се сменя пейзажа. Повечето ми колеги доста спортуваха и изобщо се грижеха добре за себе си.
Естествено е хората в по-уредените държави да са по-любезни, защото животът им е по-лесен. Но и на мен ми правеше впечатление като се върнах изтормозените физиономии на хората в автобусите например.
Аз също съм пътувала от малка с майка ми и баща ми, та затова понятието "чужбина" малко ми е размито.
В по-зряла възраст вече ходих и стоях сама около 8-9 месеца във Франция, Швеция и Полша. И на трите места се чувствах прекрасно от първия до последния ден, научих страшно много, както професионално, което беше основната цел, така и културно, защото имах щастието да имам доста близки контакти с местни хора. Благодарение на тях успях да се докосна до начина им на живот, битовата им кулура и така нататък, тоест не се разминах само с туристическите забележителности. Това всъщност най-много ме радва. Нито един път не ми се случи да ми реагират неадекватно, е, имало някакви смешни и забавни случки, дължащи се на културни различия, но те са пренебрежимо малко. Върнах се вдъхновена и окрилена и много доволна.
Друг е въпросът обаче с престоя ми в Автстралия, който ще резюмирам само с една дума - чуждо. Тук всичко ми е чуждо, макар че привидно нещата са нормални и бих казала доста близки до този бит и култура, на които съм свикнала.
Дойдох със страхотен ентусиазъм и наистина Австралия е нещо, което си заслужава да се види и да се докоснеш до него, но... дотам. Впечатляващи са мащабите на някои неща, животът е уреден и спокоен, но като цяло моето мнение е, че тук липсва атмосферата, която съм срещала в Европа, както и одухотвореността на хората.
Иначе хората са доста приятелски настроени и са готови винаги да ти помогнат, но бих казала, че са емоционално незавършени (или пък прекалено завършени за моята нестабилна натура
). Има и други неща, но не искам да изпадам в подробности, за да не си създавам кофти мисли.Но пък опитът ми тук и престоят мисля, че ми помогнаха да разбера някои важни неща за себе си. Както и да си разваля говоримия английски
Та, да обобщя - мисля, че чужбина ми помогна в порастването. Не мога да преценя доколко ме е променила, мисля, че се научих (особено от първия ми престой във Франция) да се отнасям по-отговорно към работата си и да съм по-организирана и целенасочена. Отначало бях малко шокирана от отговорността, която ми се поверява, респективно доверието, което ми се оказва, предвид факта, че само ми бяха чели автобиографията, а тя тогава беше доста скромна, защото дори не бях завършила
Изобщо начинът, по който хората там работеха и съответно почиваха, мисля че доста ми се отрази и ми повлия. Работа на много високи обороти, но в изключително приятен колектив, и почивка също на високи обороти. Отпуск почти всеки месец за по един два дни, който се прекарва задължително в чужбина. Може до съседна Италия да се отскочи за малко, но се сменя пейзажа. Повечето ми колеги доста спортуваха и изобщо се грижеха добре за себе си. Естествено е хората в по-уредените държави да са по-любезни, защото животът им е по-лесен. Но и на мен ми правеше впечатление като се върнах изтормозените физиономии на хората в автобусите например.
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Low fat - low food
Low fat - low food
Тва все едно аз съм го писалаAlkoria wrote:И аз доидох в Германия с ентусиазъм, желание да науча колкото се може повече, не само в университета, но и за живота. И въпреки и хилядите негативни преживявания, трябва да призная че мирогледът ми се промени.Когато сравнявам хората, които останаха в малкия ми роден град в България съм 6тастлива, че доидох.Мисля си че наи- голямата разлика между хората в България и тези в чужбина е амбицията. Винаги съм била по-амбициозна от другите в моя роден град, но виждаики ги сега чак сега осъзнавам размерите. Всички амбициозни хора, които познавах, напуснаха България(само 2-3 са в София).Останалите в моя роден град работят за 200-300лв месечно,не са доволни, но и не предприемат ни6то, за да постигнат повече.
Но пък са много по-сърдечни от всички германци, които познавам. В България никога не съм била сама,никога не съм седяла до някого без да си приказваме, макар да имах много по-големи проблеми отколкото тук, винаги е имало 6еги и усмивки, които те карат да се чувста6 6таслив. В Германия всичко това не съ6тествува.Може би вината е в мен. Сигурно аз трябва да говоря повече. Но сърдечността е не6то което не може да бъде предизвикано със сила. Разликата между различните култури е огромна. С всички румънци например ставаме приятели о6те 6том се запознаем. Само с тях и с някои турци, испанци и латиноамериканци се чувставм така както се чувствах в България. Досега обаче не познавам германци, с които мога да се 6егувам или на които мога да се обадя еи така случаино(а не седмици по-рано), за да излезем.
Предполагам че все о6те съм във фазата "Отричане".Макар и да не отричам всичко, може би около 40% от не6тата. Надявам се някои ден да ги разбера и приема, а може би и променя...
И аз дойдох съвсем сама(преди 3год.)без дума да знам на немски, незнаех дори къде ще живея, докато стигна до днес (3-ти семестър икономика,практика в 4ужбина,сама се издържам)преминах през адски много трудности и всичко това определено ме промени като човек, но все още немога да "обикна"немците и манталитета им и въпреки,че ми дават и хляба и образованието ,аз не ги обичам.Страната и живота им може да са уредени, но са скучниии, но пък харесвам лицемерната им учтивост
Светът е кръчма, да седнем на една маса .
Аз мисля, че контактите с други националности /няма значение под каква форма/ обогатяват страшно много.
Родила съм се в семейство на пътешественици и авантюристи и от малка пътувам.
Живяхме в Германия. Съдбата ни върна в България.
След това щяхме да живеем в Австрия. Съдбата ни върна в България.
Сега се радваме, че си останахме в България и не правехме повече опити да заживеем някъде другаде.
Имам много познати чужденци, различни националности. Много пътувам. Опознавам различни народи /последното ми стана слабост/.
Не бих казала, че който остава в България, няма амбиция. Човек си носи късмета с него. За някои той е извън България, за други - той е тук.
Мен пътуванията много ме промениха и обогатиха. Случва се обаче в ежедневието да се сблъсквам със задръстеняци, които, едва ли не, те мислят за извънземен, че и трябва да слушаш коментари. Това е тъпо.
Не мога да кажа точно с какво съм се променила, тъй като това съм аз. Животът ми до момента ме е направил това, което съм.
Приятно ми е да контактувам с широкоскроени хора.
Но истината е, че трябва да си готов и да имаш желание да видиш света около себе си. Защото някои хора гледат, а не виждат, слушат, а не чуват.. където и да са.
Родила съм се в семейство на пътешественици и авантюристи и от малка пътувам.
Живяхме в Германия. Съдбата ни върна в България.
След това щяхме да живеем в Австрия. Съдбата ни върна в България.
Сега се радваме, че си останахме в България и не правехме повече опити да заживеем някъде другаде.
Имам много познати чужденци, различни националности. Много пътувам. Опознавам различни народи /последното ми стана слабост/.
Не бих казала, че който остава в България, няма амбиция. Човек си носи късмета с него. За някои той е извън България, за други - той е тук.
Мен пътуванията много ме промениха и обогатиха. Случва се обаче в ежедневието да се сблъсквам със задръстеняци, които, едва ли не, те мислят за извънземен, че и трябва да слушаш коментари. Това е тъпо.
Не мога да кажа точно с какво съм се променила, тъй като това съм аз. Животът ми до момента ме е направил това, което съм.
Приятно ми е да контактувам с широкоскроени хора.
Но истината е, че трябва да си готов и да имаш желание да видиш света около себе си. Защото някои хора гледат, а не виждат, слушат, а не чуват.. където и да са.
Времето и дисциплината, които човек отделя за себе си всеки ден, променят не само външния му вид, но и виждането му за живота като цяло.
След 7 години в САЩ чистосърдечно мога да кажа, че това място е мой дом. Което не означава, че не се чувствам у дома си и в България, нито че не продължавам да обичам родината си.
Първата ми година тук обаче беше болезнена. Позната история - културен шок и отрицание. После нещата започнаха да си идват на мястото.
От друга страна вече си мисля, че сега бих могла да живея почти навсякъде и навсякъде бих се чувствала щастлива. Изключения биха правили само страните, в които правата на човека са ограничени.
Трудно мога да формулирам точно какво се промени от мен. Мисля, че станах по-добър човек (за това голяма роля има мъжа ми). Мисля, че станах и много по-силна. Имам много по-ясно съзнание за собствената си стойност и способности. Тези неща не са функция единствено на живота ми тук, в една или друга степен това развитие щеше да случи където и да бях живяла.
Мисля, че наближава времето, когато вероятно ще пробвам да поживея и в някоя друга страна. Не съвсем скоро, но може би след 2-3 години. Надявам се да е стимулиращо предизвикателство. Обичам промените.
Първата ми година тук обаче беше болезнена. Позната история - културен шок и отрицание. После нещата започнаха да си идват на мястото.
От друга страна вече си мисля, че сега бих могла да живея почти навсякъде и навсякъде бих се чувствала щастлива. Изключения биха правили само страните, в които правата на човека са ограничени.
Трудно мога да формулирам точно какво се промени от мен. Мисля, че станах по-добър човек (за това голяма роля има мъжа ми). Мисля, че станах и много по-силна. Имам много по-ясно съзнание за собствената си стойност и способности. Тези неща не са функция единствено на живота ми тук, в една или друга степен това развитие щеше да случи където и да бях живяла.
Мисля, че наближава времето, когато вероятно ще пробвам да поживея и в някоя друга страна. Не съвсем скоро, но може би след 2-3 години. Надявам се да е стимулиращо предизвикателство. Обичам промените.
На 22-ри си летя към БГ. След 15-месечно отсъствие - 2 седмици с роднини и познати. Интересно ми е как ще ми се стори. Различните ми познати от САЩ и Германия имаха разнородни мнения, по които малко или много усетих как са се променили те самите зад граница.
При последния ми разговор с баща ми се възмутих, че чичкото от дюнера не си слага ръкавици като ми приготвя храната. Баща ми се хвана за главата, а аз усетих, че за него живея в утопия. Това, което на едно място се приема като стандарт, кара хората на друго да те мислят за откачалка.
При последния ми разговор с баща ми се възмутих, че чичкото от дюнера не си слага ръкавици като ми приготвя храната. Баща ми се хвана за главата, а аз усетих, че за него живея в утопия. Това, което на едно място се приема като стандарт, кара хората на друго да те мислят за откачалка.
Last edited by Jani on Sat Dec 15, 2007 20:58, edited 1 time in total.