Форум SPIDER SPORT

Ако този форум, Милко Георгиев, SPIDER SPORT
са Ви дали полза, то може да направите дарение

Статии за начинаещи във ВМ-НВД

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    homeФорум SPIDER SPORT -> Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно Хранене (ВМ-НВХ)
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Nia:)
Ученик
Ученик


Юзър от: 25 Окт 2006
Мнения: 1
Живее в: София

МнениеПуснато на: Сря Юни 04, 2008 14:33    Заглавие: Статии за начинаещи във ВМ-НВД Отговорете с цитат

Да се храним за здраве и добра фигура: Шокиращата истина

Денят е 7 юли, 2002. Списанието се казва New York Times Sunday Magazine. Статията е “А дали всичко не е било една дебела лъжа?" ("What if it's been a big fat lie?”). Авторът се казва Гари Таубс. Статията поражда невероятен отзив, защото тотално разбива мита, че холестеролът в храните и яденето на наситени мазнини(животинскиSmile е вредно, опасно и дори смъртоносно. Вреди ли холестеролът и мазнините на сърцето? Абсолютно НЕ! Америка е в паника Smile Чатовете се пълнят с хора задаващи въпроси, на които никой не може да отговори. Защо авторът е озаглавил така статията? Защото не само, че всичко е един мит, ами този мит съвсем целенасочено е поддържан по върховете на Американската Кардиоложка Асоциация. Оригиналната статия може да прочетете тук http://www.nytimes.com/2002/07/07/magazine/what-if-it-s-all-been-a-big-fat-lie.html

Нека първо обсъдим какво е това холестерол и защо толкова шум се вдига около него. Холестеролът е химично съединение, което не се разтваря във вода. Природата го използва в мембраните на всяка клетка за да я направи "непромокаема". Тази функция на холестерола е жизнено важна за осигуряването на вътреклетъчна хомеостаза. Фактът, че клетките са непромокаеми, е критично важен за нормалното функциониране на клетките от нервната система. Ето защо най-голяма концентрация на холестерол има в мозъка и други части на нервната система. Холестеролът се транспортира в кръвта във вътрешността на сферични молекулни съединения от мазнини(липиди) и протеини, които се наричат липопротеини. Липопротеините имат различни имена в зависимост от химичната им плътност.

Тези които ни интересуват са HDL(high-density lipoproteins) и LDL(low-density lipoproteins). Главната задача на HDL е да пренасят холестерола от периферните тъкани към черния дроб, където холестерола се изхвърля с жлъчната течност или се използва за други цели(холестеролът е прекурсор на важни хормони като да речем тестостеронSmile. LDL пренасят холестерола в обратната посока(от черния дроб към периферните тъкани). Повечето холестерол се произвежда в черния дроб.

Когато на клетките им трябва холестерол, те викат на помощ LDL за да им достави ценното вещество. Повечето холестерол (около 60-80%) в кръвта се пренася от LDL(който се нарича "лош" холестерол от групата малоумни учени поддържаща митовете за холестерола, но затова след малко). Само 15-20% от холестерола в кръвта се пренася от HDL(или така измисления "добър" холестерол). Малка част от холестерола се пренася от други липопротеини.

Сега може би ще запитате: "Аджеба, защо на естествени вещества в кръвта с важна биологична функция се лепва етикет 'лоши' ако пренасят холестерол от черния дроб към периферните тъкани, и 'добри' ако пренасят холестерол към черния дроб". Причината е в една камара изследвания, които показват, че колкото е по-завишен LDL("лошия" холестерол) и занижен HDL("добрия" холестерол) толкова по-голям е рискът от инфаркт. Казано по друг начин по-малък коефиецент на HDL/LDL и рискът от инфаркт е по-голям.

Можем ли с диетични промени да влияем на холестерола в кръвта? Може "до известна степен" но затова по нататък.
Хора, които отслабват, намаляват холестерола в кръвта(не е нужно да си Дарвин за да се сетиш, че по-малко тегло е равно на по-малко клетки и нужда на клетките от холестерол). Значи дебелите хора имат по-голям риск от инфаркт и повече "лош" холестерол. Значи холестеролът е виновен(би заключил някой доктор с 3 мозъчни клетки). Ние пък можем да питаме дали пък по-голямото тегло и физическа неактивност не е виновник за повишения риск от инфаркт.
Пушенето увеличава "лошия" холестерол. Физическата активност(спорт, тежести, аеробики или там каквото пожелаете) намалява "лошия" холестерол и увеличава "добрия".
Така засега най-важното. Единствената разлика между "добрия" и "лошия" холестерол е в посоката на движение.

Какво пропуснахме?

Защо тогава Американската Кардиоложка Асоциация тръби, че кравето масло е вредно, а маргарина(без холестерол) е полезен? Дали тука не са заложени други интереси(от доста комерсиален вид).

Да се върнем около годината 1948 в USA. Тогава са първите опити за пробутване на маргарина напред на пазара и първите правителствени пари са дадени за изследване на холестерола. По това време всички научни изследвания показват че:
1) Холестеролът в кръвта НЕ ПРИЧИНЯВА проблеми на сърцето. Ако трябва да се продава маргарин, това би означавало да се обърне истината;
2) Холестеролът в храната, която ядем, НЕ ПОВИШАВА холестерола в кръвта. Това е толкова елементарна функция на хомеостазата в организма, че не знам как изобщо някой е повярвал в обратното. Ако трябва да се продава маргарин, това би означавало да се обърне истината;

Хората, които е трябвало да защитават интереса на маргариновата индустрия се заемат с доста трудна задача(която впоследствие води до много други проблеми ама за това след малко).

1) Трябват им изследвания за подкрепа на теорията им, че холестеролът в кръвта е убиец. Единственото "подобно" изследване дотогава е на руснака Николай Аничков от 1913г. Този зъл гений хранил зайци с чудовищни количества холестерол и горките зайчета умрели от инфаркт. За един средноинтелигентен човек не е кой знае какво да прозре екстремната простотия на това изследване и не може да пренебрегне факта, че зайците са тревопасни и не са свикнали да ядат животински мазнини. Единственото, което се доказва в този брутален опит е че не трябва да си храним зайците с месо. Дори до днес привърженици на мита за връзката между холестерола и инфарктите цитират това "научно" изследване. Ето ви скорошен цитат от д-р. Кенет Купър: "След експериментите на Аничков, връзката между храните богати на холестерол и втвърдяването на артериите започна да се изяснява".

2) На маргаринчовците им трябват научни изследвания, които да докажат, че храните богати на холестерол вдигат холестерола в кръвта. Това вече става доста трудно, защото има дузина изследвания по това време, които доказват обратното. По точка 1) се справят малко по-добре с доста манипулация по изследванията и статистическите методи.

Горе долу по-това време(1953г.) д-р Ансел Кийз от Университета в Минесота "връзва" някакво изследване за да "установи" връзка между мазнините в храната и увеличен риск от инфаркт. Тъй като доста други "необвързани с маргаринчовците" учени по това време не са пасли трева(хм сигурно яко мръвки са набивали) доказват по най-неоспорим начин, че изследването на д-р Кийз е по-скоро нагласяне и недоглеждане, отколкото наука. Само че този факт не спира Конгреса на Щатите и Американската Кардиоложка Асоциация да препоръча диета с малко мазнини(най-вече растителни) и богата на въглехидрати. След като 1 грам мазнини е 9 калории, а 1 грам въглехидрати е 4 калории, значи ако подменим мазнините с въглехидрати имаме 50% намаление на калориите. Имаме отслабване, по-нисък холестерол и т.н. Е да ама Америка си е известна и до днес с много дебело население. Горе долу по-времето на препоръките за диета с малко мазнини тръгва Американския проблем с надебеляването.

За пълен анализ на измислиците прочетете статията на Гари Таубс. Нека сега разгледаме 2-те мулти-милионни изследвания, които използват маргаринчовците за да докажат грешната теория. Едното е Multiple Risk Factor Intervention Trial (MRFIT), а другото е Lipid Research Council-Coronary Primary Prevention Trial (CPPT). И двете изследвания използват мъже на средна възраст. И в двете изследвания мъжете са подбрани с високи нива на холестерол. ТЕ ВЕЧЕ СА БИЛИ С РИСК! MRFIT изследването дори ги подбира пушачи с високо кръвно налягане. Отново болни хора!

MRFIT разделя хората на две групи. Експерименталната група се "лекува", а контролната не. Експерименталната група е на диета с малко мазнини и холестерол. Освен това използват хапове за намаляване на кръвното налягане и препоръчват спиране на цигарите. В експерименталната група се намаля консумацията на холестерол с 42%, наситени животински мазнини с 28% и калориите с 21%! Хората в експерименталната група са денонощно преследвани психически и 50% от тях дори отказват цигарите. Какви са резултатите? Никаква разлика в смъртността от инфаркт между двете групи, и намаление на холестерола в кръвта между 5%-6.7%. Пълен провал за изследване за над 115 милиона долара. Естествено намалението на холестерола е от загубата на тегло и спирането на пушенето. Маргаринчовците очаквали 25% намаление на смъртността, ама нейсе нищо Smile 115 милиона долара на вятъра.

Какво да кажем за другото изследване - CPPT. Първо, това не е хранително изследване, а фармакологично. При CPPT докторите администрират cholestyramine, мощен препарат, който помага на черния дроб да ексрементира холестерола в жлъчката. Учените постигат намаляне на холестерола от около 8.5%(не забравяйте, че тези хора са били болни и с висок холестерол). В групата вземаща cholestyramine имало 30 случаи на смърт, а в контролната група 38. Маргаринчовците заявяват, че това е 24% намаление на риска от смърт! А дали е така? Хайде да смятаме. В експерименталната група има 1906 мъже, а в контролната 1900.

30/1906 = 1.57% смъртност
38/1900 = 2.00% смъртност
Разликата е 0.43%! Доста различно от измислените 24%(обичам я тая наука стакмистиката). Офицялното изявление след CPPT е: "за всеки 1% намаление на холестерол, имаме 2% намаление на риска от инфаркт". ХАХАХАХАХАХХАХАХХА! Вервайте им. Това, което не се казва официално е, че в експерименталната група зачестява смъртността от рак на стомаха. Проста сметка: ако намалим холестерола на 50% значи рискът от инфаркт става 0% Smile))

Не само, че изследванията не доказват теорията, ами може да се каже, че дебелият Американски народ е целенасочено лъган в последните 40-50 години.

За десерт съм оставил изследването на Framingham. Изследването показва, че няма никаква разлика в смъртността от инфаркт на хора с 205 mg/dL (нисък холестерол) и 294 mg/dL(висок холестерол). А 95% от популацията на света е в тези граници - рискът е един и същ, нямащ нищо общо с холестерола. Резултатите се крият 10 години, и излизат на бял свят в "Архиви на Вътрешна Медицина" 1992г тихичко тихичко, да не би някой да прочете Smile Д-р Уилям Канел тогавашният шеф на Framingham заявява: "Общото количество холестерол в кръвта е меродавен индикатор на риска от инфаркт". А ето какво казва неговият наследник Уилям Кастели: "..колкото повече животински мазнини и холестерол се консумират, толкова по-ниско е количеството на холестерола в кръвта....ние открихме, че хората, които ядат най-много холестерол, животински мазнини и калории тежат най-малко и са физически най-активни.." Хопала, тропала. Наследникът шамаросва предшественика си задето лъже. Митът се изпарява. За мотивите на докторите поддържащи тази лъжа няма да пиша повече, че ми настръхват косите.

Каква е поуката от написаното досега? Яжте мазнини и холестерол без притеснениеSmile

Най-оптималната диета за здраве, спорт и добра фигура

Какво регулира теглото?

Калориите в храните са най-важният фактор при разбирането на регулацията на телесното тегло. Може би сте се чудили на някои хора, които ядат като разпрани и не дебелеят. Доктори от цял свят са се опитвали да разберат в продължение на години, как така някои ядат но не дебелеят. Изникват теории за бърз и бавен метаболизъм и разни болести и дефекти свързани с метаболизма. Естествено всичко е една заблуда, която по-късно д-р. Шолер разбулва.

Откъде тръгва заблудата за калориите? Ами изследвания върху дебели американци показали, че дебелаците не ядяли повече от слабите. Но после се оказало, че дебелаците скривали част от истината, а именно докладвали между 20-50% по-малко калории, и около 30% повече активност Smile Обаче съвременните методи за проследяване на калориите ги хванали Smile и 30-години изследвания по въпроса отиват по дяволите.

Ям само по 1000 калории на ден и спрях да отслабвам. Какво да правя?

складирани калории = калории изядени - колории изхарчени (може да е с отрицателна стойност Smile

Не всичко обаче опира до калориите Smile Когато ядем твърде малко или пък сме стопили голяма част от мазнините ни, тялото ни започва да се опитва да задържи безценните мазнини. Включват се предпазни механизми за оптимизиране на метаболизма, тялото преминава в режим на харчене на малко калории. Може да се почувстваме отпаднали и да огладнеем зверски. Най-доброто в случая е да излъжем тялото, като просто ядем повече И ХАРЧИМ ПОВЕЧЕ калории. Ако решим да поддържаме калориен дисбаланс от 500 калории за отслабване, много по-ефективно е да ядем 3500 калории и да харчим 4000, отколкото да ядем 1000 и да харчим 1500.

Дали високовъглехидратната диета е най-добра?

Корените на високовъглехидратните диети идват от демонизирането на мазнините. Откакто Американската Асоциация на Кардиолозите дава препоръка за високовъглехидратна диета проблемите на Америка с наднормено тегло не се решиха, а се задълбочиха. Вече знаем, че мазнините не са вредни. Нека разбием другите митове.

Интелектуалните гиганти от ранга на Ансел Кийз вярват, че като заместим мазнините с въглехидрати ще намалим количеството на изядените колории наполовина. Само, че с вяра нещата не се получават. По времето на г-н Кийз науката за изучаване на метаболизма не е била в най-върховата си форма и даването на съвети и препоръки е просто предположение, а не наука. Защо въглехидратите не водят до отслабване? Отговорът е прост. Тялото ни дава сигнал, че сме гладни когато клетките ни страдат от липса на гориво. Точно така, гладът не зависи от количеството поети калории, а от достъпността на гориво за клетките. Когато хапнем въглехидрати, кръвната захар се вдига, с нея и инсулинът. Инсулинът е хормон, който складира горивото от кръвта в мускулите, черния дроб и мастните депа. След като инсулинът се развихри в кръвта не остава гориво, обикновенно ни се доспива, клетките ни започват да негодуват и опа - пак сме гладни. Този зъл цикъл е особено очевиден при бременни жени. Хайде да дебелеем.

Едно от предмствата на нисковъглехидратната диета се изразява в намален апетит.

Какво гориво предпочита тялото ни?

Нека сега се заемем с най-голямата измислица: въглехидратите са предпочитаното гориво за човешките клетки. Ами нека зададем въпросите: "Защо ако тялото предпочита въглехидрати за гориво, така безпощадно ги превръща в мазнини(процес открит 'официално' още през 1852г)? Защо главният ни енергиен склад е от мазнини? След като са толкова важно гориво, защо въглехидратите в кръвта и последвалата секреция на инсулин се опитват да премахнат горивото от кръвта?". Мислите че въглехидратите са важни? Защо няма незаменими въглехидрати? Човешкото тяло се нуждае от малко въглехидрати за жизнените процеси и може да си ги набави от протеини и мазнини, но не може да си синтезира незаменимите аминокиселини и мазнини! Нещо не е наред, сигурно майката природа е тъпа, или великите учени нещо ни баламосват.

ФАКТ: Мазнините са предпочитаното гориво за клетките

Последните изследвания по клетъчен метаболизъм показват недвусмислено, че 80% от енергията при покой и между 66% и 75% от енергията при физическо натоварване идват от мазнини! Обаче малкото учени знаещи този факт си траят за да не притеснят американските институции, които години наред насаждат високовъгл. диета.

На най-ниско химично ниво клетките използват едно и също вещество за енергия, но източниците му на получаване са различни. Дали ще се получи от мазнини, въглехидрати или протеини? Това ни интересува(но не и клетките). Представете си, че имате кола, която върви и на безнин, и на газ и на дизел. Двигателят е така направен, че всеки от 3-те ви резервоара с гориво отива в отделна камера където горивото се преработва в четвърти вид горив(например спирт) и се подава на двигателя. Точно така е в човешкото тяло. Горивото било то въгл. или мазнини влиза в химични реакции посредством ензими и се превръща в универсалното гориво(АТФ), което всяка клетка може да харчи. Мазнините и въгл. използват различни ензими за превръщането си в енергия. Човешкото тяло е икономично и не произвежда ензими, които не му трябват. Ако не ядем много въгл., и ядем много мазнини ще имаме повече ензими за мазнини и ще използваме повече енергия от мазнините Smile.

Това, което е критично важно да разберете е че гориме ли повече мазнини, гориме по-малко въглехидрати. Обратното е също вярно. Тялото е така измислено от майката природа, че консумирането на въглехидрати пречи да харчим 100% от енергията от мазнини, и ни кара да гориме само 60-80% от мазнини. Парадоксът е че консумирането на въгл. хем не може да изтласка метаболизма в посока повече от 30% от горивото да идва от въгл., хем подтиска производството на ензими за горене на мазнини. Резултатът е, че се ограбваме от енергия. Какъв е тогава нашият съвет? Ограничете въгл. за сметка на мазнините. Тогава тялото ви започва да произвежда ензими, които да превръщат мазнините в енергия. Колко време трябва да се храните така за да достигнете максималните стойности на тези ензими? От 2 до 6 месеца. Това е дълъг период от време, но усилията си струват. То е същото като алкохола. Трябват няколко месеца яко пиене, ако искате да произвеждате много ензими, които разграждат алкохола. Чак след няколко месеца поркане ще можете да си правите спокойно по бутилка водкаSmile

Защо тогава изследванията показват, че високовъгл. диета дава по-добри спортни резултати от нисковъгл.? Резултатите идват от неразбирането на гореописаните механизми. Ако човек е свикнал да приема много въгл. както е 99% от населението, като го храниш с много мазнини и малко въгл. преди да е приключил периода на адаптация спортистът няма да има ензимите нужни да подменят тези 20-30% енергия, които са идвали от въгл. След периода на адаптация спортните резултати стават по-добри от всякога!

През периода на адаптация ще се чувствате по-малко енергичен от преди това. След периода на адаптация ще станете динамит. Най-трудни са първите 2 седмици.

Колко трябва да намаля въгл. за да стана машина за горене на мазнини? При повечето хора намалянето на въгл. под 25% от всички калории работи. При намалянето на въгл. на 13% има 100% успех от всеки! Ако искате универсално правило дръжте въгл. под 100гр. ако сте тежичък(над 80кг) или под 80гр ако сте по-лек(под 80кг). Тези стойности са горният лимит, няма да ви се разсърдим ако не ядете въгл. изобщо, въпреки че не е нужно чак толкова Smile

Защо да не ядем много въгл. - излишно вдигат апетита, намалят горенето на мазнини, увеличават правенето и складирането на мазнини, ограбват ни от потенциалната ни енергия, затрудняват едновременното качването на мускули и сваляне на мазнини и както ще разберете след малко са кофти за здраветоSmile

Учените от доста време се чудят защо след пълно изтощаване на мускулите, гликогенът в тях е само с 40% по-малко. Ако въгл. бяха предпочитаното гориво, щяхме да изчерпим пълните запаси от гликоген след изтощаване Smile Голяма част от енергията за мускулите идва от междумускулните триглицериди(вид мазниниSmile. Метаболизмът е сложна материя и за да не се задълбаваме ще караме направо.

Освен чрез консумирането на малко въгл. другият начин да увеличим мастно-конвертиращите ензими е физическата дейност. Да, всякаква интензивна физическа дейност увеличава ензимите, които разграждат мазнини. Това е още едно доказателство, че тялото ни предпочита мазнини. По-интензивното трениране(като спринтирането) е по-добро от по-ниско интензивното(като аеробиката) ако целим да увеличим ензимите, които горят мазнини. За предимствата на високо-интензивните натоварвания ще отделя цяла друга статия.

Ако още не сте убедени, че тялото предпочита мазнини прочете интервюто с д-р Елис на http://www.bodybuilding.com/fun/mahler11.htm
Какво се случва в тялото ни при тази диета? След като ядеме малко въглехидрати и не секретираме много инсулин, всичките ни мастни депа започват да освобождават мазнини под формата на свободни мастни киселини. Това може да стане само в отсъствието на инсулин(липса на въгл.). Обаче сме свикнали да ядем много въгл. и мастно разграждащите ни ензими не са в пиковите си стойности. Черният ни дроб раздробява свободните мастни киселини на по-малки липиди, които се наричат кетони, защото високи концентрации на свободни мастни киселини в кръвта са токсични. Отново нямаме нужното количество мастно разграждащи ензими и част от кетоните излизат през потта, дъха и урината. Това е само първите 1-2 седмици, и всеки ден от тези 1-2 седмици губим около 100 калории под формата на кетони. Може да има неприятна миризма от кетоните, но това е временно. Тъй като преди да сме се заели с тази диета сме хапвали много въгл. и около 20-30% от енергията сме черпили от въгл. а сега тези въгл. липсват през първите 1-2 седмици може да чувстваме липса на енергия. През това време тялото ни започва да произвежда ензимите, които са ни нужни за използване на преобладаващото гориво(мазнините). Постепенно ставаме все по-енергични, докато настъпи пълната адаптация. Тогава вече сме по-енергични от всякога и използваме почти 100% от енергията от мазнини.

Какво става ако не сме хапвали известно време? При въгл. адаптираните хора организмът си набавя нужната глюкоза, от протеините и резултатът е, че си изяждаме мускулите. Ето защо билдерите препоръчват редовно хранене - заради високовъгл. диета Smile При мазно адаптираните хора нуждата от глюкоза е минимална и съответно мускулните загуби също са минимални. Протеините пазят мускулната ви маса, мазнините при мастно адаптирани хора пазят протеините Smile

Вредна ли е диетата с малко въгл и много мазнини? Нека тука да оборим няколко мита свързани и несвързани с диетата.

Мит #1 - Кетоните са лоши вредни отпадъчни вещества

Кетоните са били намерени за пръв път при диабетици и погрешно са били смятани за вредни. Очевидно в кръвта на диабетиците не се появява често инсулин. Липсата на инсулин в кръвта освобождава много мазнини от мастните депа, които в последстви се раздробяват на кетони. Няма нищо лошо в кетоните. Кетони може да се наблюдават и при хора, които използват някаква форма на лечебен глад. Много хора се чувстват страхотно при гладуване и едва ли не получават някакви просветления. Познайте защо? Защото мозъкът ви обожава кетони. Нервната система не е пригодена да гори свободни мастни киселини, но пак повтарям ОБОЖАВА КЕТОНИТЕ. Всяка клетка в тялото ви предпочита кетоните(вид мазнини) като гориво, въпреки че много хора вярват обратното. Пробвайте и се убедете сами.

Какво все пак са кетоните? Мазнините в тялото се складират под формата на триглицериди. Молекулите на триглицеридите изглеждат като голяма буква Е. Вертикалната линия в буквата Е е гръбнака на триглицерида и се нарича глицерол. Трите хоризонтални линии представляват дълги вериги мастни киселини. За да опростим нещата ще представим дългите вериги мастни киселини само с въглеродния атом. Триглицеридът изглежда така:

C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C
C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C
C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C

Всеки ред представяме с 18 въглеродни атома. Преди да напуснат мастните депа триглицеридите стават ди(две вериги)- и после моно(една верига) и отиват в кръвта. Една моноглицеридна верига C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C-C са нарича свободна мастна киселина. Когато влязат в кръвта 18 верижните молекули се свързват химически с протеин на име албумин, който ги транспортира. Активните тъкани(мускули и органи) използват триглицеридите за енергия, като първо 18 вериж. триглицерид се раздробява на 9 верижки от по два въглеродни атома C-C. Веригите от по два въглеродни атома C-C се нарича acetylCoA. AcetylCoA е главното вещество, което тялото използва за превръщане в гориво(вижте по- горе пак картинката). Както вече обяснихме при гладуване или нисковъгл. диета кръвта бързо се напълва със свободни мастни киселини, което не се харесва на тялото и черният дроб набързо изсмуква свободните мастни киселини и ги надробява на 9 двувъглеродни вериги C-C. След това черният дроб рекомбинира две C-C вериги(acetylCoA) в четиривъгл. верига C-C-C-C. Ей това се нарича кетон и не е изобщо вредно. С една проста химична реакция кетон се раздробява на 2 молекуки acetylCoA, а както се вижда от горната картинка acetylCoA е веществото което се превръща в енергия. Кетоните са най-добрия и бързо достъпен източник на гориво за всички клетки. Както видяхме лошата им слава идва от диабетиците и неинформираността на докторите относно метаболизъм.

При няколко експеримента група учени доставят гориво на мускулни клетки под формата на кетони, свободни мастни киселини и глюкоза(кръвна захар) за да изследват в какъв ред мускулните клетки ще предпочетат гориво. Резултатите са: мускулните предпочитат да горят кетони като главното им гориво!

Мит #2 - Диети с повече протеини са вредни за бъбреците и причиняват загуба на калций

След 8 годишно изследване статистиката показва еднаква вероятност на бъбречни заболявания при хора, които ядат много месо и високовъгл. вегетарианци. Проблемите с бъбреците най-честно са свързани с диабет, а диабетът е проблем на въгл. метаболизъм. Диета с малко въгл. намаля риска от диабет, а при диабетици е перфектна(и не само при тяхSmile. Натоварването на бъбреците от диета с повече протеини се асоциира с 10% увеличаване на работата на бъбреците, но както вече ви казахме това не води до бъбречни заболявания.

Митът за калция пък е просто невероятен. Изследванията неоспоримо свързват месоядните хора(много протеини) с по-висока плътност на костната система.

Мит #3 Мускулната маса ускорява метаболизма

Сигурен съм сте го чували само че изследванията показват, че и 100 кила мускули да имате, горите нищожно повече отколкото ако имата 100кила сланина, в състояние на покой. За да се възползвате от мускулите си трябва да ги накарате да работят, в покой не ви вършат никаква работа и не ускоряват метаболизма.

Мит #4 Яденето на много протеини ускорява метаболзма

Това се свързва с термичният ефект на протеините т.е. хапването на много протеини иска повече енергия при храносмилането. Разликата е толкова нищожна, че може спокойно да не и се връзвате. Изследването твърди, че в период от 4 часа след хапването горите 50 калории повече. Тези 50 калории може да ги изгорите за 2 минути в залата Smile

Мит #5 Диетата с много протеини и мазнини повишава pH-to в организма

Основният аргумент на този мит е, че се повишава pH-то на урината. Организмът поддържа pH около 7.3-7.4 и това не може да се промени, независимо какво ядем. Единствено болест може да промени pH в организма. Урината изхвърля всичко което застрашава вътрешната хомеостаза Smile

Мит #6 Цикличните кетогенични диети(нисковъгл)

Не следвайте цикличните кетогенични диети. Те ви дават 5 дена от седмицата почти без въгл. и след това ви карат да се тъпчете 2 дена с въгл. Това е супер малоумно тъй като отивате от едната крайност в другата. Тази идея идва от едно изследване, което показва по-голяма издръжливост при зареждане с въгл. Само че изследването е проведено върху въгл. адаптирани спортисти, а не мастно адаптирани такива Smile

Каква е връзката между здравето и въглехидратите?

Нисковъглехидратната диета е най-здравословния начин за хранене! Искате доказателства?

Първите исторически сведения за нисковъгл. диета датират от времето на Херодот. Херодот пише за срещата между Персийска делегация и кралят на Етиопия 5 век преди Христа:
"..Най-накрая кралят на Етиопия опита от виното и му се стори вкусно, след като научи за процеса му на производство. И накрая за последен въпрос той попита кралят на Персия какво яде и до каква възраст живеят Персийците. Следва обяснение за житото и хляба, и че кралят яде хляб и че Персийците обикновенно не доживявали повече от 80години.... От своя страна Персийците питали Етиопците колко дълго живеят и какво ядат. Отговорът на Етиопците бил, че живеят обикновено 120 години и ядат сварено месо и мляко..".

Как така Етиопците дават съвети различни от научните светила за дълголетие Smile? Ето какво пише Антелм Савар през 1825г в книгата си "Physiologie du gout” за причините на надебеляването: "След като вземем за доказан факт, че трупането на мазнини в хората и животните е причинено от брашното и въглехидратите, можем да кажем, че повече или по-малко намаляването на храните с брашно и въгл.(точния термин е "starch”) ще доведе до отслабване".
Брей, какви умници имало навремето Smile
През 1862г. един много дебел майстор на ковчези на име Уилям Бантинг, който оглушавал, се консултирал с тогавашния спец. по уши д-р. Харви. Съветът е ясен: "Намали въглехидратите". За една година мистър Бантинг отслабнал с 25кг. Майсторът на ковчези бил толкова впечатлен, че написал една брошурка, в която пишело: "..Бях посъветван да избягвам възможно най-много хляб, захар, бира и картофи, които преди това ми бяха любими. Моят съветник ми каза, че тези храни съдържат въгл.(”starch”) и захари, които карат тялото да прави мазнини...."
Да живее народната медицина.
Между 1920г и 1930г Уилям Прайс и съпругата му Флоранс, предприемат пътешествие за да изследват примитивни племена. Уилям, по професия зъболекар, бил много учуден от факта, че примитивните народи не страдали от нито един развален зъб. Г-н Прайс забелязва, че само една "модернизирана" генерация е достатъчна за да започнат болести по зъбите. Без изключение Прайс отбелязва, че хора консумиращи главно месо, мляко, необработени зърнени култури и зеленчуци били най-здрави. Откритията си публикува в книгата Nutrition and Physical Degeneration. Въпреки че Прайс не препоръчвал директно намаляне на въглехидратите, той съветвал да не се ядат сладки, хляб, сладкиши и каквито и да е храни минали през неестествена обработка. Д-р Прайс споделя загрижеността си, че ако човечеството не се върне към древния начин на хранене с мазнини и животински продукти, то е обречено на здравен упадък. Огранизация на неговото име и до днес критикува Американската Асоциация на Кардиолозите заради високовъгл. препоръки.

Сега да обърнем внимание на Вилхялмур Стефансон - Исландец по рождение, физик и антрополог. Стефансон прекарва 15 години на кон и на шейни изучавайки ескимосите в Канада. Той живее, облича се и яде като ескимосите. Стефансон забелязва, че освен спорадичните горски плодове, съхранявани в китова мас, ескимосите се хранели само с животински храни. Въпреки "странното" си съществуване на животинска храна, ескимосите не страдали от нито една от болестите на "цивилизацията". Ескимосите не знаели какво е това повишено кръвно налягане, инфаркт, удари, рак. Това което смаяло Стефансон е, че ескимосите не страдали от наднормено тегло, въпреки че хапвали предимно мазнини. Жените ескимоски не страдали от типичните женски проблеми: трудно раждане с усложнения или проблеми с кърменето. Стефансон отдал част от откритията си на отдалечеността на ескимосите от цивилизацията. След като се връща в Щатите Стефансон публикува откритията си в книгите The friendly Arctic, Not by Bread Alone и The Fat of the Land. В последната си книга Cancer, Disease of Civilization Стефансон споделя наблюденията си, че Ескимосите никога не страдали от рак, преди досега им с цивилизацията и въглехидратите. Цивилизованите ескимоси в наши времена страдат от всичко от което не са страдали: повишено кръвно налягане, инфаркт, удари, рак. Като антрополог Стефансон отбелязва, че преди Ледената Ера хората са живяли изцяло на животински храни.

Реакцията към книгите на Стефансон са доста смесени. Великите умове на тогавашното време са се заели със задачата да докажат ролята на витамините и атакуват Стефансон, че не може да се живее здравословно без пресни плодове и зеленчуци. За да отговори на критиките Стефансон и партньорът му в пътешествията Карстен Андерсън решават да подложат себе си на експеримент. Андерсън, който по рано приключва с пътешествията и се заселва във ферма във Флорида е току що яко надебелял от типична високовъгл. диета. Двамата са приети в болницата Белувил в Ню Йорк през 1928 под ръководството на тогавашно светило на метаболизма д-р. Юджин Дюбоа. Експериментът се състои от диета на месо без нищо друго. Експериментът се наблюдава от група учени от Европа, които случайно са били в Ню Йорк за някаква конференция. Те остават още няколко седмици в Ню Йорк, защото са сигурни, че двамата "пациенти" ще развият симптоми на авитаминоза заради липсата на плодове и зеленчуци в диетата.

В следващите няколко месеца само на месо никой от двамата не развива никакви симптоми на каквато и да е болест или здравни проблеми. Стефансон от време на време излиза от болницата, но се придържа към диетата, докато Андерсън е закотвен в болицата под зоркия поглед на д-р. Дюбоа. Андерсън прекарва 1 година само на месо, и вместо да се разболее, се чувства страхотно добре и загубва дебелия слой подкожни мазнини. След края на експеримента Дюбоа казва: "Най-забележителното, което се случи по време на експеримента, е че нищо забележително не се случи".

Тогавашния научен свят знае за експеримента, но нищо не прави по въпроса освен да предложат нисковъгл. диета за отслабване. Стефансон яде така до края на живота си. Той е убеден в ефективността на тази диета не само за отслабване, но и за лекуване на болестите на "цивилизацията".
За съжаление учените след Стефансон не обръщат внимание на здравословните ефекти от нисковъгл. диета.
Първата книга изцяло концентрирана върху здравословния ефект на нисковъгл. диети излиза през 1967 с автор Волфанг Лутц. За съжаление е издадена само на германски език. Волфанг Лутц пише за клиничния си опит с нисковъгл. диета и магическият и ефект върху много болести. Следват книги на Джон Юдкин, Херман Тарновър, Бари Сиърс, Михаел и Мери Иидс, Роберт Аткинс, Ан Луи Гитлмън. Какво е най-важното от тези книги - високовъгл. диети причиняват рак, проблеми със сърцето, вдигат холестерола, диабет, вдигат нивото на триглицериди в кръвта и много много други. Повечето излекувания са по-скоро анекдоти отколко научно изследване, но посланието е твърде силно и неприятно за Американската Асоциация на Кардиолозите.

Засега няма ясна теория как точно нисковъгл. диета подобрява здравето. Съществуват обаче много емпирични и статистически анализи, които недвусмислено сочат, че това е най-здравословния начин на хранене. Някои казват, че това е диетата, която сме яли хиляди години преди появата на селското стопанство. Други свързват лошите въгл. със секрецията на инсулин. Няколко изследвания сред дълголетници, които съм чел наблягат на факта, че има всякакви дълголетници - пушачи, непушачи, пияници, активни, неактивни, но общото е високата чувствителност на огранизма към инсулин, което значи, че при тях малко инсулин върши същата работа, както по-големи дози при недълголетниците. Лошата чувствителност към инсулин се свързва най-вече с хапването на въгл. и особено на захар.

Заболяванията от рак са по-рядки при нисковъгл. начин на живот. Учените го обясняват с това, че раковите клетки се хранят и размножават с глюкоза, а при нисковъгл. диети няма много глюкоза за папане Smile

Други статистически данни свързват недостига на мастноразтворимите витамини в кръвта като силен статистически фактор за инфаркт. Мастноразтворимите витамини са в пиковите си стойности при диети пълни с животински продукти. Мастноразтворимите витамини са мощни антиоксиданти.

Вредят ли наситените мастни киселини(saturated fats)? Лошата им слава тръгва от глупавата измислица за холестерола. Истината е обратна: наситените мастни киселини са най-полезните мазнини. Нека да цитирам д-р Лутц: "Изследванията напоследък отдават голяма роля на антиоксидантите, но никой не отбелязва, че наситените мастни киселини за разлика от ненаситените не се поддават на окисление. Наситените мастни киселини не изискват второстепенна молекула, като например антиоксидант, за да се премахне негативният ефект от окислението. Наситените мастни киселини са най-полезните мазнини".

Ами вегетарианството? В едно скорошно проучване на смъртността между жени вегетарянки(високовъгл.) и жени на типичната смесена диета(от всичко по-малко), смъртността при вегетарианките е по-голяма при всички възможни причини. Вегетарянството е висша степен на мазохизъм и нездравословие според докторите привърженици на нисковъгл. диети. Аз съм ЗА! Ако не беше така Стефансон и Андерсън да бяха пукнали от месо.

В друго изследване на д-р Александър Лийф върху най-дълголетните жители на Япония, тези от Окинава, докторът твърди, че най-много калории в диеата им идва от свинско месо и неговите продукти.

А най-смешното от цялата история е, че нисковъгл. диета намаля лошия холестерол и увеличава добрия, точно обратното на това което се опитват да ни убедят привържениците на теорията за холестерола. Теорията за холестерола е смехотворна, както ви обяснихме, но дори и да е вярна нисковъгл. диета пак е най-добрия начин за намаляне на холестерола Smile) Wink) 8Smile

Още веднъж нашите препоръки. Яжте 20-40% протеини, под 20% въглехидрати(до 60-100гр) и останалото мазнини. Ако искате да отслабвате яжте в умерен калориен дисбаланс, като коригирате калориите, които консумирате в съответствие с намаляването на теглото ви. Ако искате мускули хапвайте повече. Ако почнете да трупате мазнини намалете калориите. Ако ги намалите прекалено много ще забавите мускулния разтеж. Така че намерете горе долу най-подходящия прием на храна с експериментиране. Дори да хапвате повече с нашата диета лесно после ще свалите мазнините без да жертвате мускули.

Няколко практически насоки. Нисковъглехидратните храни са малко по-скъпи от въгл. Качеството си идва на съответната цена Smile Не прекалявайте с протеините, иначе тялото ви ще огладнее за мазнини. Яжте месо, кашкавал, сирене, яйца, заквасена сметана, по-малко мляко, ядки и зеленчуци(ако не ви се ядат не яжте), и ограничавайте плодовете, сладоледа, картофи, хляб, грах, ориз и другите въгл. храни. Гледайте етикетите за състава на храните. Ако искате да проверите нещо ето ви адреса на най-голямата база данни в интернет: http://ndb.nal.usda.gov/ndb/search/list Ако огладнеете и искате да си набавите много и евтини мазнини хапнете малко сланина или заквасена сметана "Данон". Алкохолът е позволен стига да не бъка от въгл както да речем е ликьорът. Червеното вино е полезно. Диетата е достатъчно мощна за да спрете да давате пари за добавки. Парите за храна!

Дали ще направите избора да промените живота си е ваша воля. Аз се храня така, както препоръчвам и се чувствам страхотно(след адаптацията). Знам още 20-ина хора на същата диета от форумите в Интернет и успеха на диетата е 100%. Неуспялите на нисковъгл. диета просто ядат повече отколкото харчат, защото си мислят, че им е позволено, както ги заблуждава д-р. АткинсSmile Дори да не се интересувате от фигурата си помислете за здравето. Тази диета е оптимална във всички аспекти на здравето и физиката.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vasko3dvideo
Студент
Студент


Юзър от: 16 Яну 2013
Мнения: 62

МнениеПуснато на: Пон Май 12, 2014 20:13    Заглавие: Оскъдни на мазнини - Полезни ли са за здравето ни? Отговорете с цитат

Оскъдни на мазнини - Полезни ли са за здравето ни?


Мазнините от животински и растителни източници осигуряват концентриран източник на енергия в диетата и също така предоставят градивните блокове за клетъчните мембрани и различни хормони и хормоноподобни вещества. Мазнините като част от храната забавят абсорбцията, така че можем да останем по-дълго време без чувство за глад. В допълнение, те действат като носители на важни мастно-разтворими витамини A, D, E и K. Диетичните (хранителните) мазнини са необходими за превръщането на каротина във витамин А, за усвояване на минералите и за множество други процеси.
Политически (това, което се препоръчва на официално ниво) правилното хранене се основава на предположението, че ние трябва да намалим приема на мазнини, особено наситени мазнини от животински произход. Мазнините от животински произход съдържат холестерол и са представени като злодей на цивилизования начин на хранене.

Липидната хипотеза
Теорията - липидна хипотеза - на пряка връзка между количеството на наситени мазнини и холестерол в храната и честотата на коронарна болест на сърцето, беше предложена от изследователя Ансел Кейс (Ancel Keys) в края на 1950 г. Многобройни изследвания поставиха под въпрос нейните данни и заключения. Независимо от това, статиите на Kейс получиха много по голяма публичност, от тези, които представят друга гледна точка.
Най известният застъпник на диета за намаляване на мазнините е Нейтън Притикин (Nathan Pritikin). Всъщност, Притикин препоръчва премахване на захарта, бялото брашно и всички преработени храни от диетата, и препоръчва използването на пресни и сурови храни, пълнозърнести храни и напрегната програма от упражнения, като ограничаването на мазнините в неговия режим на хранене са получили най-много внимание в медиите. Привържениците на тази диета постигат намаление на теглото и спадане на нивата на холестерол в кръвта и кръвното налягане. Успехът на диетата Притикин е най-вероятно, поради редица фактори, които нямат нищо общо с намаляване на мазнините в храната. Отслабването, например, предизвиква намаляване нивото на холестерол в кръвта, но Притикин скоро открива, че диета без мазнини, предизвиква много проблеми, и не на последно място от които е фактът, че хората просто не могат да останат дълго време на тази диета. Тези, които притежават достатъчно воля да останат без мазнини за дълъг период от време развиват различни здравословни проблеми, включително липса на енергия, трудности в концентрацията, депресия, наддаване на тегло и липса на минерали. Притикин можа да се спаси от сърдечни заболявания, но диетата с много малко мазнини (10% от калориите на ден) не го пощади от рак. Той умира в разцвета на живота си, самоубива се, когато осъзнава, че този спартански режим не може да го излекува от левкемия.
Ние трябва да се храним така, че да се предпазим не само от сърдечни заболявания, но и от ракови заболявания и депресия.

Днес диетата Диктократс (Dictocrats - диета, която официално се препоръчва от държавните организации) ни съветва да ограничаваме мазнините до 25-30% от приема на калории, което е около 75 гр. или 5 супени лъжици на ден за диета от 2400 калории. Внимателно зачитане на приема на мазнини и ”избягване на животински мазнини” е ключа към съвършено здраве, се казва в тази диета.

"Доказателства" за Липидната хипотеза
Тези "експерти" ни уверяват, че липидната хипотеза е подкрепена от неопровержими научни доказателства. Повечето хора ще бъдат изненадани да научат, че има в действителност много малко доказателства в подкрепа на твърдението, че диета с ниско съдържание на холестерол и наситени мазнини действително намалява смъртността от сърдечно съдови заболявания или по какъвто и да е начин да удължава живота. Помислете за следното:

Преди 1920 коронарна болест на сърцето е рядкост в Америка. През следващите четиридесет години, обаче, честотата на коронарна болест на сърцето нараства драматично, толкова много, така че от средата на петдесетте години сърдечно съдовите болести са водеща причина за смъртност сред американците. Днес сърдечно съдовите болести причиняват най-малко 40% от всички смъртни случаи в САЩ. Ако е така, както ние казахме по горе за сърдечно съдовите заболявания при консумацията на наситени мазнини, би се очаквало да се намери съответно увеличение на животинските мазнини в диетата на американците. Всъщност, точно обратното е вярно. От 1910 до 1970 г. делът на традиционните животински мазнини в американската диета е спаднал от 83% до 62%, и потреблението на масло се срива от 18 паунда (~ 9 кг) на човек на година до четири (~ 2 кг). През последните осемдесет години, приемът на холестерол се е увеличил само с 1%. През същия период процентът на хранителните растителни масла под формата на маргарин и растителни рафинирани масла се е увеличил с около 400%, докато консумацията на захар и преработени храни са се увеличили около 60% .

Изследвания, които оспорват Липидната хипотеза
Макар да е вярно, че изследователите предизвикват сърдечно съдови заболявания при някои животни, като им дават изключително големи дози от окисидиран или гранясал холестерол - десет пъти повече отколкото в обикновената човешка диета - няколко изследвания на населението категорично противоречи на връзката на холестерола с болести на сърцето. Изследване на 1700 пациенти с втвърдяване на артериите, проведено от известния сърдечен хирург Michael DeBakey намира, че няма връзка между нивото на холестерола в кръвта и честотата на атеросклероза. Проучване в Южна Каролина на възрастни не откри връзка между нивото на холестерола в кръвта с "лошите" хранителни навици, като например употребата на червено месо, животински мазнини, пържени храни, масло, яйца, пълномаслено мляко, бекон, наденица и сирене. Проучване на Медицински съвет за научни изследвания показва, че мъжете, които консумират краве масло имат наполовина по малък риск от развитие на сърдечни заболявания отколкото тези, които консумират маргарин.

Майчиното мляко осигурява по-висок процент на холестерол, отколкото почти всяка друга храна. Над 50% от неговите калории са под формата на мазнини, като голяма част от тях наситени мазнини. Холестеролът и наситените мазнини са от съществено значение за растежа на бебетата и децата, особено за развитието на мозъка. И все пак, Американската Сърдечна Асоциация (American Heart Association) препоръчва нисък холестерол, ниска на мазнини диета за деца! Търговските формули са с ниско съдържание на наситени мазнини и соя формулите са лишени от холестерол. Едно скорошно изследване, свързано с диети ниски на мазнини показва проблеми при растежа на децата.
Ескимосите консумират изобилно животински мазнини от риба и морски животни. При тази тяхна диета те нямат заболявания и са изключително издръжливи.
Няколко средиземноморски общества имат нисък процент на сърдечно съдови заболявания, макар че консумират мазнини, включително силно наситени мазнини от агнешко месо, колбаси и козе сирене, което съставлява до 70% от дневните калории. Жителите на Крит, например са забележителни с тяхното добро здраве и дълголетие.
Проучване на дълголетниците в Грузия разкрива, че тези, които ядат най-тлъсто месо живеят най дълго. В Окинава, където средната продължителност на живота за жените е 84 години - повече отколкото в Япония- жителите консумират изобилни количества свинско месо и морски дарове и готвят със свинска мас. При нито едно от тези проучвания не се споменава за ограничение консумацията на наситени мазнини.

Химически състав на мазнините
Очевидно нещо не е наред с теориите, които четем в популярната преса и това особено е свързано с рекламиране на продажбите на ниско маслени и ниско холестеролни хранителни продукти. Представата, че наситените мазнини по себе си са причина за сърдечно съдовите заболявания, както и за раковите заболявания е просто погрешна. Но това е вярно, че някои мазнини са лоши за нас. За да се разбере кои от тях, ние трябва да знаем нещо за химическия състав на мазнините.

Мазнините или липидите са клас органични вещества, които не са разтворими във вода. С прости думи, мастните киселини са вериги от въглеродни атоми с водородни атоми, попълващи свободните връзки. Най-многото мазнини в телата ни и в храната, която консумираме е под формата на триглицериди. Повишеното съдържание на триглицериди в кръвта е положително свързано със склонност към сърдечни заболявания, но тези триглицериди не идват директно от хранителните мазнини, те са произведени в черния дроб от излишните захари, които не са били използвани за енергия. Източникът на тези излишни захари е всяка храна, съдържаща въглехидрати, особено рафинираната захар и бялото брашно.

Мастните киселини са класифицирани по следния начин:
Наситени: Наситените мастни киселини са тези, при които всички налични свободни връзки на въглеродните атоми са заети от водородни атоми. Те са много стабилни, защото всички връзки на въглеродния атом са заети или наситени с водород. Това означава, че тези мазнини не гранясват, дори когато се загряват за готвене. Те са формирани, така че те да образуват твърди или полутвърди мазнини при стайна температура. Нашето тяло произвежда наситени мастни киселини от въглехидрати. Те се намират в животинските мазнини и тропическите масла.

Мононенаситени: Мононенаситените мастни киселини имат една двойна връзка под формата на два въглеродни атома, двойно свързани един към друг и следователно липсват два водородни атома. Вашето тяло произвежда мононенаситени мастни киселини от наситени мастни киселини и ги използва по редица начини. Мононенаситените мазнини имат извивка (завой) в позицията на двойната връзка, така че те не се формират в твърдо състояние толкова лесно, колкото наситените мазнини и следователно са склонни да бъдат течни при стайна температура. Подобно на наситените мазнини, те са относително стабилни. Те не гранясват лесно и следователно могат да се използват при готвене. Мононенаситените мастни киселини, които най-често се срещат в храната ни са олеинова киселина, основен компонент на маслиновото масло (зехтин), както и масла от бадеми, орехи, кашу, фъстъци и авокадо.

Полиненаситените: Полиненаситените мастни киселини имат две или повече двойки на двойните връзки и следователно липсват четири или повече водородни атома. Две полиненаситени мастни киселини открити най-често в нашите храни са двойно ненаситената линолова киселина (linoleic acid) с две двойни връзки, наречени омега-6 и тройно ненаситената линоленова киселина (linolenic acid) с три двойни връзки наречени омега-3. (Броят на омега показва позицията на първата двойна връзка.) Нашето тяло не може да произведе тези мастни киселини и затова те се наричат ​​"незаменими." Ние трябва да приемем тези незаменими мастни киселини от храните, които консумираме. Полиненаситените мастни киселини имат извивки в позицията на двойната връзка и следователно те не се формират в твърдо състояние толкова лесно. Те са в течно състояние, дори когато са в хладилник. Нечифтосаните електрони в двойните връзки прави тези масла силно реактивни. Те лесно гранясват, особено омега-3 линоленова киселина, и трябва да бъдат съхранявани с повишено внимание. Полиненаситените масла никога не трябва да се загряват или да се използват за готвене.

Всички мазнини и масла, независимо дали са от растителен или животински произход са някаква комбинация от наситени мастни киселини, мононенаситени мастни киселини и полиненаситени линолова киселина и линоленова киселина. Като цяло, животински мазнини като краве масло, свинска мас и лой съдържат около 40-60% наситени мазнини и са твърди при стайна температура. Растителните масла от северните страни съдържат превес на полиненаситени мастни киселини и са течни при стайна температура. Но растителни масла от тропиците са силно наситени. Кокосовото масло, например, е с 92% наситени мазнини. Тези мазнини са течни в тропиците, но твърди като масло в северен климат. Растителните масла са по-наситени в горещия климат, защото увеличаване на наситеността помага за поддържането на плътност в листата. Зехтинът с превес на олеинова киселина е продукт на умерен климат. Той е в течно състояние при високи температури, но се втвърдява, когато е в хладилник.

Класификация на мастните киселини по дължина
Изследователите класифицират мастните киселини не само според тяхната степен на насищане, но и по тяхната дължина.
Късоверижните мастни киселини имат 4 до 6 въглеродни атоми. Тези мазнини са винаги наситени. Четири въглеродна мастна киселина (butyric acid) се съдържа главно в краве масло, и шест въглеродна капринова киселина (capric acid) се съдържа главно в козе масло. Тези мастни киселини имат антимикробни свойства - те да ни предпазват от вируси, дрожди и патогенни бактерии в червата. Те не се въздействат от жлъчните соли, а пряко се усвояват за бърза енергия. Поради тази причина е малко вероятно да доведат до наддаване на тегло, отколкото зехтина или търговското растително олио. Късоверижните мастни киселини също допринасят за здравето на имунната система.

Средноверижните мастни киселини са от осем до дванадесет въглеродни атома и се намират предимно в мазнини и тропически масла. Подобно на късоверижните мастни киселини, тези мазнини имат антимикробни свойства, абсорбират се директно за бърза енергия и допринасят за здравето на имунната система.

Дълговерижните мастни киселини са от 14 до 18 въглеродни атома и могат да бъдат наситени, мононенаситени и полиненаситени. Стеаринова киселина (Stearic acid) е 18-въглеродна, наситена мастна киселина, съдържа се главно в говежда и овнешка лой. Олеинова киселина (Oleic acid) е 18-въглеродна мононенаситена мазнина, която е главен компонент на зехтина. Друга мононенаситена мастна киселина е 16-въглеродна палмитолеинова киселина (palmitoleic acid), която има силни антимикробни свойства. Тя се намира почти изключително в животинските мазнини. Двете незаменими мастни киселини са също с дълга верига, 18-въглеродни по дължина. Друга важна дълговерижна мастна киселина е гама-линоленова киселина (GLA), която разполага с 18 въглеродни и три двойни връзки. Тя се съдържа във вечерната иглика (evening primrose), масло (олио) от пореч (borage) и от касис. Вашето тяло произвежда GLA от омега-6 линоленова киселина и го използва в производството на вещества, наречени простагландини, локализирани тъканни хормони, които регулират много процеси на клетъчно ниво.
Дълговерижните мастни киселини са от 20 до 24 въглеродни атома. Те са склонни да бъдат силно ненаситени с четири, пет или шест двойни връзки. Някои хора могат да произведат тези мастни киселини от незаменимите мастни киселини (EFA, essential fatty acid), но други, особено тези, чиито предци са яли много риба им липсват ензими за производството им. Тези мастни киселини могат да се доставят от животински храни като меса от органи, яйчни жълтъци, масло и рибено масло. Най-важните дълговерижни мастни киселини са дихомо-гама-линоленова киселина (dihomo-gamma-linolenic acid, DGLA) с 20 въглеводороди и три двойни връзки; арахидонова киселина (arachidonic acid, АА) с 20 въглеводороди и четири двойни връзки; ейкозапентаенова киселина (eicosapentaenoic acid, EPA) с 20 въглени и пет двойни връзки; и докозахексаенова киселина (docosahexaenoic acid, DHA) с 22 въглеводороди и шест двойни връзки. Всички те с изключение на DHA се използват в производството на простагландини, локализирани хормонни тъкани, управляващи много процеси в клетките. В допълнение, AA и DHA играят важна роля във функцията на нервната система.

Опасностите на полиненаситени мастни киселини
Съществува доста дезинформация за относителните добродетели на наситените мазнини в сравнение с полиненаситените мазнини, която ни казва, че полиненаситените мазнини са добри за нас, и че наситените мазнини причиняват рак и сърдечни заболявания. Причината обаче е, че основни промени са настъпили в западната диета. В края на века, повечето от мастните киселини в диетата са наситени и мононенаситени, предимно от краве масло, свинска мас, лой, кокосово масло и малки количества зехтин. Днес повечето от мазнините в диетата са полиненаситени растителни масла, извлечени предимно от соя, както и от царевица, слънчоглед и рапица.

Съвременните диети съдържат до 30% от калориите като полиненаситени мазнини, но научни изследвания показват, че това количество е твърде високо. Най-доброто доказателство показва, че прием на полиненаситени мастни киселини не трябва да бъде повече от 4% от всички калории, в приблизителни пропорции на 1.5% линоленова киселина (linolenic acid) омега-3 и 2.5% омега-6 линолова acid (linoleic acid). EFA (незаменими мастни киселини) консумация в този диапазон се съдържа в диетата на населението в умерените и тропически региони, чийто прием на полиненаситени мазнини, идва от малките количества, намерени в бобовите култури, зърната, ядките, зелените зеленчуци, рибата, маслиновото масло и животинските мазнини, но не от търговски растителни масла (олио).
Доказано е, че прекомерна консумация на полиненаситени мазнини допринася за множество болестни симптоми, включително ракови и сърдечни заболявания, дисфункция на имунната система, увреждане на черния дроб, репродуктивните органи и белите дробове, нарушения в храносмилането, потискане на способността за учене, забавяне на растежа и теглото.
Една от причините на полиненаситените мастни киселини да предизвикват толкова много здравословни проблеми е, че те са склонни да се окисляват или гранясват, когато са подложени на топлина, кислород и влага, както при готвене и обработка. Гранясалите масла (олио) се характеризират със свободните радикали, единични атоми или клъстери с един свободен електрон във външната орбита. Тези съединения са изключително химически реактивни. Те са характеризирани като "мародери" в тялото, атакуват клетъчните мембрани и червените кръвни клетки и причиняват увреждане в ДНК/РНК (DNA/RNA) направление, като по този начин се предизвиква мутации в тъкани, кръвоносни съдове и кожата. Вредата от свободните радикали върху кожата причинява бръчки и преждевременно стареене; вредата от свободните радикали на тъканите и органите предизвиква тумори; вредата от свободните радикали в кръвоносните съдове причинява натрупването на плака. Не е ли изумително, че изпитвания и проучвания многократно показват, една висока корелация между ракови и сърдечни заболявания при консумация на полиненаситени мастни киселини? Нови доказателства свърват наличието на свободните радикали с преждевременното стареене, с автоимунни заболявания такива като артрит и болестта на Паркинсон, на Лу Гериг (Lou Gehrig) болест, Алцхаймер и катаракт.

Твърде много Омега-6
Проблеми, свързани с излишък на полиненаситени мастни киселини се усложнява от факта, че най-полиненаситени мастни киселини в търговски растителни масла (олио) са под формата на двойно ненаситени омега-6 линолова киселина, с много малко от жизненоважната тройно ненаситена омега-3 линоленова киселина. Последните изследвания разкриват, че твърде много омега-6 в хранителния режим създава дисбаланс, който може да попречи на производството на важни простагладини (prostaglandins). Това може да доведе до повишена склонност да се образуват кръвни съсиреци, възпаление, високо кръвно налягане, дразнене на стомашно-чревния тракт, потисната имунна функция, стерилитет, клетъчна пролиферация, рак и увеличение на теглото.

Твърде малко Омега-3
Редица изследователи твърдят, че заедно с пресищането с омега-6 мастни киселини американска диета е бедна на ненаситена омега-3 линоленова киселина. Тази мастна киселина е необходима за окисляване на клетката, за метаболизиране на важни сяра съдържащи аминокиселини, както и за поддържане на подходящ баланс в производството на простагландин. Този недостиг е свързан с астма, сърдечни заболявания и проблеми с ученето (дислекция). Повечето растителни масла съдържат много малко омега-3 линоленова киселина и големи количества омега-6-линоленова киселина. В допълнение, модерните селскостопански и промишлени практики намаляват количеството на омега-3 мастни киселини в наличните на пазара зеленчуци, яйца, риба и месо. Например, органични яйца от кокошки, на които е позволено да се хранят с насекоми и зелени растения могат да съдържат омега-6 и омега-3 мастни киселини в благоприятно съотношение приблизително едно към едно, но търговски супермаркет яйцата може да съдържат деветнадесет пъти повече омега-6, отколкото омега-3!


Предимства на наситени мазнини
- Твърде много оклеветените наситени мазнини, които американците се опитват да избегнат не са причина за нашите съвременни заболявания. В действителност, те играят много важна роля в химията на тялото:
- Наситени мастни киселини представляват най-малко 50% от клетъчните мембрани. Те са това, което дава на нашите клетки необходимата плътност и цялост.
- Те играят жизненоважна роля за здравето на нашите кости. За да бъде калция ефективно включен в скелетната структура най-малко 50% от хранителните мазнини трябва да са наситени.
- Те понижават Lp (а) субстанция (вещество) в кръвта, която показва склонност към сърдечни заболявания. Те предпазват черния дроб от алкохол и други токсини, като Тиленол (Tylenol).
- Те укрепват имунната система.
- Те са необходими за правилното усвояване на основни мастни киселини.
- Дълговерижните омега-3 мастни киселини по-добре се запазват в тъканите, когато диетата е богата на наситени мазнини.
- Наситената 18-въглеродна стеаринова киселина (stearic acid) и 16-въглерод палмитинова киселина (palmitic acid) са предпочитаните храни за сърцето, защото мазнините около сърдечния мускул са силно наситени. Сърцето черпи от този резерв на мазнини по време на стрес.
- Късите и средноверижните наситени мастни киселини са с важни антимикробни свойства. Те ни предпазват от вредните микроорганизми в храносмилателния тракт.

Научните доказателства честно оценени не подкрепят твърдението, че "запушване на артериите" от наситени мазнини водят до сърдечни заболявания. Всъщност изследването на мазнините в артериално запушване разкрива, че само около 26% от мазнините са наситени. Останалите са ненаситени, от които повече от половината са полиненаситени.

Холестерол
А какво да кажем за холестерола? Тук обществото е неинформирано. Нашите кръвоносни съдове могат да бъдат повредени по редица начини, чрез раздразнения, причинени от свободни радикали или вируси, или защото те са структурно слаби и когато това се случи, тялото използва лечебно вещество, за да поправи щетите. Това вещество е холестерол. Холестеролът е алкохол с високо молекулно тегло, който се произвежда в черния дроб и в повечето човешки клетки. Подобно на наситени мазнини, холестеролът играе жизненоважна роля:

- Заедно с наситените мазнини, холестеролът в клетъчната мембрана дава на нашите клетки необходимата плътност и стабилност. Когато храната съдържа повече от полиненаситените мастни киселини, тези мастни киселини заместват наситените мастни киселини в клетъчната мембрана, така че клетъчните стени стават отпуснати. Когато това се случи, холестеролът от кръвта се "задвижва" в тъканите, за да им даде структурната цялост. Това може би е причината серумния холестерол да спадне временно, когато ние заместим наситените мазнини с полиненаситени мазнини в диетата.
- Холестеролът действа като предшественик на жизненоважни кортикостероиди, хормони, които ни помагат да се справим със стреса и предпазва организма от сърдечно-съдови и ракови заболявания, и на половите хормони, като андроген, тестостерон, естроген и прогестерон.
- Холестеролът е предшественик на витамин Д, много важен мастно-разтворим витамин, необходим за здравословни кости и нервната система, правилния растеж, минералния метаболизъм, мускулния тонус, производството на инсулин, възпроизвеждане и функциониране на имунната система.
- Жлъчните соли се правят от холестерол. Жлъчката е от жизненоважно значение за храносмилането и усвояването на мазнините в диетата.
- Последните изследвания показват, че холестеролът действа като антиохсидант. Това е най-вероятното обяснение за факта, че нивата на холестерола се увеличават с възрастта. Като антиоксидант, холестеролът ни предпазва от вредата на свободните радикали, което води до сърдечни и ракови заболявания.
- Холестеролът е необходим за правилното функциониране на серотониновите рецептори в мозъка. Серотонинът е естествено вещество, което ни въздейства да се "чувстваме добре". Ниските нива на холестерол са свързани с агресивно поведение, депресия и суисидални тенденции (самоубийствени нагласи).
- Майчиното мляко е особено богато на холестерол и съдържа специален ензим, който помага на бебето да използва това хранително вещество. Бебетата и децата се нуждаят от богати на холестерол храни през годините на растеж, за да се гарантира правилното развитие на мозъка и нервната система.
- Диетичният холестерол (холестеролът в храната) играе важна роля в поддържането на здравето на чревните стени. Ниско холестеролните вегетариански диети може да доведат до синдром на пропускливи черва и други чревни разстройства.

Холестеролът не е причина за сърдечно съдови заболявания, а по-скоро силно оръжие като антиоксидант срещу свободните радикали в кръвта, както и вещество за лекуване на артериалните щети (въпреки че самите артериални плаки съдържат много малко холестерол.) Както мазнините, холестеролът може да бъде повреден при излагане на топлина и кислород. Този повреден или окислен холестерол изглежда да насърчава както нараняване на артериалните клетки, така и патологично натрупване на плака в повредената артерия. Повреден холестерол се намира в яйца на прах, мляко на прах (добавен за намаляване на съдържание на мазнини в млякото) и в месо и мазнини, които са загрявани до високи температури при пържене или други високо температурни процеси.

Високите нива на серумния холестерол често показват, че тялото се нуждае от холестерол, за да се предпази от високите нива на свободни радикали в съдържащите се променени мазнини. Холетеролът е необходим за защита на организма при лошо хранене за предпазване от склонност към сърдечни и ракови заболявания. Обвинението върху холестерола за коронарна болест на сърцето е безпочвено.

Влошена функция на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм) често води до високи нива на холестерол. Когато функцията на щитовидната жлеза е слаба, обикновено се дължи на диета с високо съдържание на захар и с ниско съдържание на използваем йод, мастно-разтворими витамини и други хранителни вещества, тялото насища кръвта с холестерол, като адаптивен и защитен механизъм, осигурявайки изобилие на материали, необходими да се лечение на тъканите и производство на защитни стероиди. Хипотиреоидните пациенти са особено податливи на инфекции, сърдечно-съдови и ракови заболявания.

Д-р Батманжелидж за холестерола:
Повишеното производство на холестерол е последица от хронична дехидратация. Телесните клетки имат способност да се адаптират към околната среда чрез промяна в мембранната си структура, като променят съдържанието на холестерол в своите мембрани. При нормални условия водата се просмуква в клетките с точно определена скорост. Освен това клетките притежават механизъм за освобождаване на излишната вода. Ако обаче поради засушаване на околната среда се налага да се задържа водата вътре в клетката, това става чрез запечатване на външната й мембрана. За смилане на храната в стомаха и червата е необходима свободна вода. Накратко, намаляване на количеството вода в организма причинява повишена концентрация на кръвта.

Повишеният холестерол е белег, че телесните клетки са развили защитен механизъм срещу повишеното осмотично налягане в кръвта. Без него сгъстената кръв ще продължи да извлича вода от вътрешността на клетките. Холестеролът е нещо като естествена непропусклива глина, която запълвайки порите на клетъчната мембрана, запазва целостта й и предотвратява свръх загубата на вода.
При хронична дехидратация чернодробните клетки произвеждат допълнителни количества холестерол, който чрез кръвообръщението достига до всички клетки. За да се предотврати отлагането на холестерол в клетките на лигавицата на артериите и черния дроб, е достатъчно да приемате обилно количество вода половин час преди хранене. Така телесните клетки ще бъдат добре хидратирани преди да влязат в допир с концентрираната в резултат на храносмилането кръв.

Приемането на вода преди хранене ще обезпечи достатъчно вода за храносмилането и дишането (вода се изпарява по време на дишане), без да се налага изтегляне на вода /b от вътрешността на клетките на съдовата лигавица.
Извадки от книгата на д-р Ф. Батманжелидж: ”Ти не си болен, а просто жаден”, стр. 175.

Съвременни методи на обработка мазнини
Важно е да се разбере, че от всички вещества, погълнати от тялото, най опасни са полиненаситени мазнини, които са преработени от хранително-вкусовата промишленост, особено нестабилната омега-3 линоленова киселина. Вземете предвид следните процеси на които са подложени естествено срещащи се мастни киселини, преди да се появят на нашата трапеза.

Добив: масла, естествено срещащи се в плодове, ядки и семена трябва първо да бъдат извлечени. В миналото, добиването е ставало от бавно движещи се каменни преси. Но маслата, обработвани в големите фабрики, са получени чрез смачкване на маслодайни семена и загряване до 230 градуса. След това маслото се изстисква при налягане от 10 до 20 тона на инч, което генерира още повече топлина. По време на този процес маслата са изложени на светлина и кислород. За да извличат последните 10% мазнини от натрошените семена, пулпата се третира с различни разтворители, един от тях е обикновено хексан (hexane). Разтворителят след това се изпарява, но въпреки това 100 части на милион може да остане в маслото.
Високата температура на обработка причинява създаването на опасните свободни радикали. В допълнение, антиоксиданти, като мастно-разтворимият витамин Е, които защитават организма от опустошителното действие на свободните радикали са неутрализирани или унищожени от високите температури и налягания. BHT и BHA, двете съставки заподозрени за причиняване на рак и увреждане на мозъка, често се добавят към тези масла, за да заменят витамин Е и други естествени консерванти унищожени от топлината.

Налице е безопасна модерна техника за добив от семена и екстракти на масло и неговите ценни антиоксиданти при ниски температури, с минимално излагане на светлина и кислород. Тези нерафинирани масла могат да останат свежи за дълго време, ако се съхранява в хладилник в тъмни бутилки. Студено пресованият зехтин се произвежда от смачкване на маслини между камък или ролки стомана. Този процес е лек, като запазва целостта на мастните киселини и многото природни консерванти в зехтина. Ако зехтинът се съхранява в непрозрачни съдове, то ще запази своята свежест и скъпоценните антиоксиданти в продължение на много години.

Хидрогениране: Това е процес, който превръща полиненаситените мастни киселини, обикновено течни при стайна температура, в мазнини, които са твърди при стайна температура - маргарин и мазнини за сладкиши (shortening). За да ги произвеждат, производителите започват с най-евтините масла от соя, царевица, семена от памук или рапица, вече гранясали (окислени) при процеса на екстракция ги смесват с малки метални частици, обикновено никелов оксид (nickel oxide). Маслото с неговия никелов катализатор се обработва с водороден газ в реактор с високо налягане и висока температура. След това се прибавят сапуно подобни емулгатори и нишесте в сместа, за да се придаде по добра плътност; след това се подлага на паропочистване при високи температури. Това премахва неприятната миризма. Естествения цвят на маргарина, неприятно сив се отстранява с белина. Бои и силни аромати се добавят, за да прилича на масло. И накрая, сместа се компресира и опакова и се продава като здравословна храна.
Хомогенизация: Това е процес, при който мастните частици са подложени на натиск през миниатюрни пори. В резултат на това, мастните частици се разбиват на много малки, толкова малки, че те остават разтворени в млякото и не се покачват на върха на млякото. Това прави мазнините и холестерола по-податливи на гранясване и окисление, и някои изследвания показват, че хомогенизираните мазнини могат да допринесат за сърдечни заболявания.

Твърденията, че кравето масло причинява хронични високи стойности на холестерола не са подкрепени с доказателства от изследвания, въпреки че някои проучвания показват, че потреблението на масло причинява малко, временно покачване, докато други проучвания са показали, че стеаринова киселина, основен компонент на говежда мазнина (лой), всъщност намалява холестерола. Маргаринът, от друга страна, провокира хронично високи нива на холестерола и е свързан със сърдечните и ракови заболявания.

Хранителни вещества в кравето масло
Диета Диктократс (Dictocrats) убеждава американците, че маслото е опасно, когато в действителност то е ценен компонент на много от традиционните диети и източник на следните хранителни вещества:
Мастно-разтворими витамини: Те включват витамин А или ретинол, витамин D, витамин К и витамин E, както и всички естествено съдържащи се кофактори, които са необходими да се получи максимален ефект. Маслото е най-добрият източник на тези важни хранителни вещества. В действителност, витамин А по-лесно се абсорбира и използва от маслото, отколкото от други източници. За щастие, тези мастно-разтворимите витамини са относително стабилни да оцелеят в процеса на пастьоризация.

Кравето масло се използва в много традиционни диети. Изключително полезно е наситено жълтото краве масло от крави, които се хранят с ново поникнала зелена трева. Здравословните качества на жълто наситеното краве масло са особено полезни за деца и бъдещи майки. То е с изключително високо съдържание на всички мастно-разтворими витамини, особено витамин А, които д-р Прайс назовава "катализатори" или "активатори." Без тях, ние не сме в състояние да използваме минералите, които сме поели, без значение дали са в изобилие в нашата диета. Предполага се. че мастно-разтворимите витамини са необходими за усвояване на водно-разтворимите витамини. Витамини А и D са от съществено значение за растежа, за здрави кости, за правилното развитие на мозъка и нервната системи, както и за нормалното сексуално развитие. Много изследвания са показали, значението на млечната мазнина за репродукцията. От както е намаляло потреблението на краве масло в Америка има увеличение на стерилитета и проблемите със сексуалното развитие.

Американските деца консумират сравнително малко риба и месо от органи, както и яйца. Добавяне на масло към зеленчуците, масло намазано на филия хляб или добавена сметана към супи и сосове гарантира правилното усвояване на минералите и витамините в зеленчуците, зърнените храни и месото.
Преводът ще продължи!

Източници:
The Skinny on Fats - Mary G. Enig, PhD and Sally Fallon
http://www.westonaprice.org/know-your-fats/skinny-on-fats

~ Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила. ~ (Библия, Неемия 8:10)

Благословение и изцеление!
Пламен Шопов, http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vasko3dvideo
Студент
Студент


Юзър от: 16 Яну 2013
Мнения: 62

МнениеПуснато на: Пон Май 12, 2014 20:31    Заглавие: Отговорете с цитат

Ползата на мазнините в диетата. Какво, ако всичко това е било Голяма Мазна Лъжа? - от Gary Taubes

......След като N.I.H. прие доктрината за ниско съдържание на мазнини, хранително-вкусовата промишленост започна да произвежда хиляди хранителни продукти с намалено съдържание на мазнини, които да отговарят на новите препоръки. Мазнините бяха отстранени от храни като бисквити, чипс и кисело мляко. Проблемът е, че мазнините трябваше да бъде заменени с нещо вкусно и приятно на небцето, което означава, някаква форма на захар, често високо-фруктозен сироп от царевица. Междувременно възникна цяла индустрия за създаване на заместители на мазнини. В тази надпревара се включи цялата хранителна индустрия със значителни рекламни усилия за храни с намалено съдържание на мазнини, като меса, сирена, закуски и сладки за добро здраве. Освен това и с огромните усилия на диетолози, здравни организации, потребителски групи, здравни репортери и дори писатели на готварски книги, всички добре предназначени мисионери на здравословен начин на живот.

Ако увеличението на калориите се приеме за причина, тогава епидемията от затлъстяване със сигурност може да бъде обяснена. Американците консумират повече калории от всякога - излишните калории са причина за наддаване на тегло, и конкретно, повечето въглехидрати. Въпросът е защо?
Отговорът предоставен от ендокринологията е, че ние сме просто по гладни отколкото бяхме в 70-те години. Мазнините бяха преследвани, поради въздействието върху холестерола, а как обаче въглехидратите влият върху кръвната захар и инсулина. В действителност, те са очевидните виновници.

Основната роля на инсулина е да регулира нивата на кръвната захар. След прием на въглехидрати, те се разграждат в нашия организъм и захарта се транспортира в кръвния поток. Вашият панкреас отделя инсулин. Кръвната захар се използва в мускулите и черния дроб като гориво за следващите няколко часа. Но инсулинът също регулира метаболизма на мазнините. Ние не можем да съхраняваме мазнините в тялото без него. Помислете за инсулина като превключвател. Когато инсулина е задействан, няколко часа след хранене се изгарят въглехидратите за енергия и се съхраняват излишните калории под формата на мазнини. Когато инсулинът е изключен, вие изгаряте мазнините като гориво. Така че, когато нивата на инсулин са ниски, ще горите мазнини, но не и когато те са високи. Тук се идва до усложнение. Колкото сте по пълни, толкова повече инсулин ще се отделя от панкреанса, и толкова по-вероятно да развиете инсулинова резистентност.
В действителност, вашите клетки стават нечувствителни към действието на инсулина, и така се нуждаят от все по-големи количества, за да поддържате нивото на кръвната захар. Инсулиновата резистентност причинява панкреаса да произвежда още повече инсулин, което представлява потенциална опасност от порочен цикъл. Кое идва първо - затлъстяване, повишен инсулин, известен като хиперинсулинемия или инсулинова резистентност? - е проблем, който не е решен все още.

От една страна, инсулинът може косвено да предизвика глад чрез намаляване на кръвната захар, но колко ниска кръвната захар трябва да е, преди чувството на глад?

Дейвид Лудвиг, ендокринолог от Харвард, казва, че това е пряк ефект от инсулина върху кръвната захар, който прави този трик. Той отбелязва, че, когато диабетици отделят твърде много инсулин, кръвната захар пада и те изпитват твърде силен глад. Наддават на тегло, защото те ядат повече, и инсулинът стимулира отлагането на мазнини. Същото се случва и с лабораторните животни. Това се случва, когато ядем въглехидрати - по-специално захар и скорбяла, като картофи и ориз, или нещо от брашно, като филия бял хляб. Те са известни, като въглехидрати с висок гликемичен индекс, което означава, че те се абсорбират бързо в кръвта. В резултат на това, те предизвикват скок на кръвната захар и скок на инсулина в рамките на минути. Приливът на инсулин поддържа кръвната захар, но няколко часа по-късно кръвната ви захар е по-ниска, отколкото е било преди да сте яли. Както обяснява Лудвиг, тялото ефективно си мисли, че има изчерпване на горивото, но инсулинът все още е достатъчно висок, за да ви предпази от изгаряне на мазнините ви. В резултат, глад и жажда за повече въглехидрати. Това е порочен кръг, и ситуация за затлъстяване.

Концепцията за Гликемичния индекс и идеята, че нишестето може да се абсорбира в кръвта дори по-бързо от захарта се появи в края на 70-те години, но отново не е имала влияние, като здравословни препоръки върху обществото, поради противоречията, които биха се създали. Ако се приеме концепцията за гликемичния индекс, след това трябва да приеме, че нишестето, което ние би трябвало да ядем от 6 до 11 пъти на ден, веднъж погълнато е физиологически неразличимо от захарта.
Същността на гликемичен индекс е идеята, че колкото по дълго време е необходимо на въглехидратите да бъдат усвоени, те имат по-малко влияние върху кръвната захар и инсулина и храната ни е по здравословна. Храни с най-висок гликемичен индекс са някои прости захари, нишестета и всичко, което се прави от брашно. Зелени зеленчуци, боб и пълнозърнести храни причиняват много по-бавно повишаване на кръвната захар, защото те имат фибри, нехраносмилаеми въглехидрати, които забавят храносмилането и намаляват гликемичния индекс. Белтъчините и мазнините служат за същата цел, което предполага, че яденето на мазнини може да бъде от полза.

Концепцията на гликемичния индекс означава, че основната причина за синдром на X, сърдечно съдови заболявания, диабет тип 2 и затлъстяване в дългосрочен план са щети, причинени от повтарящи се скокове на отделянето на инсулин, които идват от яденето на скорбяла и рафинирани въглехидрати. Това предполага един вид единна теория за тези хронични заболявания.......

Пламен Шопов
http://zdraveto-dar-ot-boga.blogspot.com/
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
vasko3dvideo
Студент
Студент


Юзър от: 16 Яну 2013
Мнения: 62

МнениеПуснато на: Пон Май 12, 2014 21:22    Заглавие: Отговорете с цитат

Ниско Въглехидратна Диета при диабет и за отслабване - Professor John Yudkin (Джон Юдкин)


Диета с ниско съдържание на въглехидрати трябва да бъде с високо съдържание на мазнини и с не много високо съдържание на протеини. Мазнините са най-ценна храна, позната на човека.

Въведение
Сега ние вече знаем, че трябва да приемаме храни с ниско съдържание на въглехидрати. Но изобилието от книги, публикувани през последното десетилетие са препоръчвали ниско съдържание на въглехидрати, високо на протеини, или ниско съдържание на въглехидрати, високо съдържание на мазнини или ниско съдържание на въглехидрати, високо на "добри' мазнини, или всякакви други варианти. С други думи, истинско объркване се крие в това, с какво трябва да заменим въглехидратите: с протеини или с мазнини? И ако е с мазнини, какви мазнини? Тази статия, надявам се, ще ви отговори на въпроса и ще премахне всякакви съмнения от ума ви. С две думи, въглехидратите трябва да бъдат заменени с мазнини, и тези мазнини трябва да са главно от животински източници.
Нашите тела използват въглехидрати за една единствена цел: да осигурят енергия. Когато се намалят въглехидратите, енергията от която се нуждаят телата ни трябва да дойде от някъде другаде.

Има само два избора: протеини или мазнини. ATP (adenosine triphosphate): гориво на телата ни.
Горивото, което клетките на тялото ни използват за енергия е всъщност нито глюкоза, нито мазнини, това е химическа съставка, наречена аденозин трифосфат (АТФ). Една типична човешка клетка може да съдържа около един милиард молекули АТФ във всеки един момент, и тези, които могат да бъдат използвани повторно се захранват на всеки три минути. Тази огромна нужда за ATФ довежда до "разработване на няколко различни пътища за нейното производство в нашите тела.

Кислородът и митохондриите
Живите организми имат два начина да произвеждат енергия, за да живеят. Първият е ферментация, примитивен процес, който не изисква присъствието на кислород. Това е начинът, по който анаеробните (без кислород) бактерии разграждат глюкозата за производство на енергия. Клетките на тялото ни може да използва този метод. Вторият начин е аеробен (използване на кислород) от еукариотните клетки. Днес всички организми, по-сложни от бактериите използват този метод и за всички животински организми е необходим кислород, за да функционират. Когато вдишвате, нашите дробове се използват за извличане на кислорода от въздуха и го предават на кръвния поток за транспорт през тялото. В телата ни, митохондриите в клетките са малки електрически централи, които произвеждат по-голямата част от енергията, от която телата ни се нуждаят, като използват този кислород. Този процес използва основен източник на гориво и окисляване, за да произвежда АТФ (ATP). Броят на митохондриите във всяка клетка е различен, но половината от общия обем на клетката може да бъде митохондрии. Важното е, да се отбележи, че митохондриите са основно предназначени да използват мазнини.

Кой източник гориво е най добър?
Въпросът в тази епоха на хранително изобилие е: Кой е здравословния източник? Има три възможни избора:
Глюкоза, която идва главно от въглехидратите, въпреки че протеинът може да се използва като източник на глюкоза от организма, ако е необходимо;
Мазнини, както от храната, така и от съхраняваните мазнини в тялото.
Кетони, които са получени от обмяната на мазнините.

Не всички клетки в тялото ни използват същото гориво
Клетки, които могат да прибягнат до мастни киселини са тези, които съдържат митохондрии: клетките на сърдечния мускул, например. Тези клетки могат да произвеждат енергия от мастни киселини, глюкоза и кетони, но ако имат избор, те предпочитат да използват мазнините.
Клетки, които не могат да използват мазнини трябва да използват глюкоза и / или кетони, и ще се пренасочат към преференциално използване на кетони. Тези клетки съдържат митохондрии.

Но ние също имаме някои клетки, които съдържат малко или никакви митохондрии. Примери за клетки с малко митохондрии са белите кръвни клетки, тестисите и вътрешните части на бъбреците, и клетки, които не съдържат митохондриите са червените кръвни клетки и клетките на ретината, лещата и роговицата в очите Те са изцяло зависими от глюкоза и трябва да бъдат поддържани чрез глюкоза. Това означава, че когато ние ограничават приема на въглехидрати, същите енергийни източници трябва да бъдат използвани, но по-голямо количество енергия трябва да бъдат получени от мастни киселини и кетони, получени от мастни киселини, и по-малко енергия от глюкоза.

Източници на глюкоза
За да разберем как действа ниско въглехидратната диета, ние трябва да погледнем как се храним. Това е процес, хранене, храносмилането, глад и хранене отново. Нашите предци са имали, а може и ние също така да сме имали дълги периоди, когато храната е била в недостиг или да сме гладували. Това е модел, към който нашите тела са адаптирани. Така са разработени механизми за справяне с широк спектър от обстоятелства. На първо място, човешкото тяло трябва да съдържа адекватни нива на енергия, за да поддържа основните части на тялото, които разчитат на глюкоза. Мозъкът и централната нервна система може да бъдат конкретен случай, тъй като, въпреки че мозъка представлява само малък процент от теглото на тялото, той използва около двадесет и петдесет на сто от цялата енергията, използвана от организма при покой. За щастие мозък също използва кетонни тела, получени от мазнини. По време на пост (или гладуване), или при недостиг на храна, нивата на кръвната захар се поддържат от разграждането на гликоген в черния дроб и мускулите, както и от производството на глюкоза основно от разграждането на мускулните протеини в процес наречен глюконеогенеза.

Но ние не искаме да използваме мускулната тъкан по този начин: мускулите ни отслабват. Ние искаме да получим глюкоза, от която телата ни се нуждаят от храната. Част от нея ще дойде от въглехидратите, а останалата част от протеините в храната. Нашите тела се нуждаят от постоянна доставка на протеин, за да се поддържа здрава структура. Това изисква минимално количество на протеини: около 1 до 1,5 грама на килограм телесно тегло на ден, което е необходимо за запазване на мускулната маса. Всички протеини над това количество могат да се използват като източник на глюкоза .

Хранителните (диетични) протеини се превръщат в глюкоза с около петдесет и осем процента ефективност, така че около 100 гр. протеини може да ни доставят 58 гр. глюкоза чрез глюконеогенеза. По време на продължително гладуване, глицеролът, освободен от разграждането на триглицериди от телесните мазнини, заема почти двадесет процента от глюконеогенезата. Телесните мазнини се складират като триглицериди, молекули, които съдържат три мастни киселини, комбинирани с глицерол. Мастните киселини се използват директно като гориво, след като се премахне глицерола. Загубите обаче няма, тъй като глицеролът е почти десет процента от триглицеридите, като тегло и две молекули на глицерол се комбинират, за да образуват една молекула глюкоза, така и те стават източник на глюкоза.

Получаване на енергия от мазнини и кетони
Когато повечето хора си мислят за диета с ниско съдържание на въглехидрати, те са склонни да си мислят за диета базирана на протеини. Това не е вярно. Всички традиционни месни диети, независимо дали са за животни или хора, са повече мазнини, отколкото белтъчини със съотношение от около 80% калории от мазнини и 20% калориите от протеини. По същия начин, основното гориво, произведено от една модерна диета с ниско съдържание на въглехидрати трябва да бъде мастни киселини, извлечени от мазнините в храната и телесни мазнини. Ние намираме на практика, че свободни мастни киселини са по-високи в кръвта при ниско въглехидратна диета, в сравнение с обикновената диета.

Но мазнини също произвеждат важно вторична гориво: "кетонни тела". Кетоните за първи път са открити в урината на пациенти с диабет в средата на 19-ти век, и в продължение на почти петдесет години след това, те са били смятани за необичайни и нежелани вторични продукти от непълноценното окисляване на мазнини. В началото на 20-ти век, обаче, те са признати като нормални циркулиращите метаболити, произведени от черния дроб и лесно усвоими от телесните тъкани.

Кетоните са важен заместител на глюкозата. По време на продължителни периоди на глад, мастните киселини се произвеждат от разграждането на съхранените триглицериди в телесните мазнини. При диета с ниско съдържание на въглехидрати, мастните киселини се получават от мазнините в храната, или от мазнините в тялото, ако диетата не доставя достатъчно. Свободните мастни киселини се преобразуват до кетони от черния дроб. Те осигуряват енергия за всички клетки с митохондрии. В рамките на една клетка, кетоните се използват за генериране на ATP. А там, където глюкоза се нуждае от намесата на бактериите, кетоните може да се използват директно. Намаляване на приема на въглехидрати стимулира синтеза на кетони от мазнините в тялото. Това е една причина, поради която намаляване на въглехидрати е важно. Друга причина е, че намаляването на приема на въглехидрати и протеини, също води до по-ниско нивото на инсулин в кръвта. Това на свой ред намалява рисковете, свързани с инсулинова резистентност и метаболитен синдром.

Формирането на кетони и преминаването към използване на повече мастни киселини, също така намалява общата нуждата на организма от глюкоза. Дори по време на необходимост от енергия при физически упражнения, диета с ниско съдържание на въглехидрати има така наречения 'глюкозащитен” (glucoprotective) ефект. Какво означава това, че състоянието на кетоза, произтичащо от ниско въглехидратна диета, е способно да отговори на широк спектър от метаболитни изисквания за поддържане на функциите на тялото и здравето, докато по този начин не се използва и се щади протеина от чистата мускулна тъкан. Кетоните са също предпочитан източник на енергия за високо активните тъкани, като например сърцето и мускулите.
Всичко това означава, че повече глюкоза е на разположение на мозъка и други съществени глюкозо-зависими тъкани.

Против получаване на енергия от протеини
Ние знаем, че хранителните мазнини могат да произвеждат цялата енергия нужна на тялото ни, или директно като мастни киселини или като кетонни тела. Но, тъй като все още има дебат за последиците за здравето от използването на мазнини, защо да не бъде по безопасно и да ядем повече протеини?
Има една проста причина: Въпреки че тялото може да се използва протеини като източник на енергия в случай на нужда, но това не е никак здравословно в дългосрочен план. Всички въглехидрати се състоят от само три елемента: въглерод, водород и кислород. Всички мазнини са също изработени от същите три елемента. Протеините обаче, съдържат и азот и други елементи. Когато протеините се използват, за да осигури енергия, те трябва да се отърват по някакъв начин от тези елементи. Това не е само прахосничество, но може да създаде напрежение на тялото, особено на черния дроб и бъбреците.

Прекомерният прием на азот води в един кратък период от време до хиперамониемия, което е натрупване на амоняк в кръвта. Той е токсичен за мозъка. Много човешки култури оцеляват на една чисто животинска диета, но само ако тя е с високо съдържание на мазнини. А диета на постно месо, от друга страна не може да се понася. Това води до гадене само до три дни, симптоми на глад и кетоза след една седмица до десет дни, тежко омаломощяване в продължение на дванадесет дни и евентуално смърт само за няколко седмици. Диета с високо съдържание на мазнини, обаче е напълно здравословна за цял живот.

Може би едно от най-добре документирани изследвания е на арктическия изследовател, Vilhjalmur Stefansson и негов колега. При проведено изследване те са се хранили с месо за повече от една година, за да се види дали тази диета може да бъде здравословна. Всичко било наред, докато те не са били помолени да ядат само постно месо. Д-р McClelland, водещият учен, пише:
”По наша молба Stefansson започва да яде само постно месо, въпреки че той ни напомни, че на север, много постно месо, произвежда понякога храносмилателни смущения. На третият ден се развиха гадене и диария. Когато в диетата бе добавено мазно месо, пълното възстановяване последва след два дни."
Това беше едно клинично изпитване, но Стефансон вече е живял почти двадесет години на месна диета с канадски ескимоски. Той и екипът му не са понесли каквито и да е било неблагоприятни ефекти.

Диета с ниско съдържание на въглехидрати, богата на мазнини и загуба на тегло (отслабване)
Има само един начин, ако искате да отслабнете, трябва да се отървете от мазнините в тялото си. Но за да направите това, трябва да замените в тялото си използването на глюкозата като гориво с използване на мазнините, включително собствените си телесни мазнини. Това е още една причина да не се използват протеини като заместител на въглехидратите, понеже протеините се превръщат в глюкоза.
Ако си помислите, природата съхранява излишната енергия в тялото ни под формата на мазнини, а не като източник на протеини. Това има много повече смисъл, следователно да използваме това, за което сме създадени да ползваме. И това са мазнините.

Какво количество въглехидрати, мазнини и протеини са ни необходими?
Клиничният опит и изследвания на диети с ниско съдържание на въглехидрати през последния век показват, че всеки има праг на нивото на хранителния прием на въглехидрати, където се осъществява преминаване от глюкозо-изгаряне, на изгаряне на мазнини и кетони. Това варира между около 65 гр. и 180 гр. въглехидрати на ден. Ако вашият прием на въглехидрати е под този праг, тогава мазнините в тялото ви ще бъдат разградени, за да се генерират кетони, които се предоставят мозъка и други клетки, които обикновено използват глюкоза .

В началото при лечение на затлъстяване, нивата на съдържание на въглехидрати трябва да са много намалени, за да предоставят само около десет процента от калориите. Това означава около 56 гр. въглехидрати дневен прием при общ прием на 2000 калории на ден.
За диабетици, нивото може да е необходимо да бъде по-ниско, за да се противодейства на инсулиновата резистентност. Типични нива на прием на въглехидрати за диабет тип-2 са около 50 гр. на ден. Нивото трябва да бъде по-ниско, около 30 гр. дневно при диабет тип-1.

Полският лекар Ян Квашневски, който използва диета с ниско съдържание на въглехидрати за лечение на пациенти с широк спектър от заболявания повече от тридесет години, препоръчва съотношение: една част въглехидрати, две части протеини и между три и четири части мазнини като количество. Не виждам причина да не се съглася с това. Какво означава на практика, че при диета с 2000 калории на ден, ние трябва да получим:
• 10 до 15% от калориите от въглехидрати
• 20 до 30% от калории от протеини и
• 60 до 70% от калории от мазнини.
Или казано по друг начин, тъй като е трудно да се работи с проценти по този начин, 50 до 75 гр. въглехидрати и останалата част месо, риба, яйца, сирене, и техните естествени мазнини.

Потенциал за лечение на други болести
Традиционната инуит (ескимос) диета е не въглехидратна диета. Забележително е, че диета на инуитите, описана от д-р Vilhjalmur Stefansson и д-р Hugh Sinclair през 1950 е много сходна по отношение на процентите на прием на мазнини / протеини / въглехидрати до експерименталната с ниско съдържание на въглехидрати диета, използвана през последните проучвания на затлъстяването. Диетата на инуитите се състои от месо от тюлени, китове, сьомга, и много ограничено количество плодове и частично усвояване съдържанието на стомасите на животните. При тази диета, нивата на холестерол в кръвта са били много високи, както и свободните мастни киселини, но? и това в много по-важно? триглицериди са били ниски. Интересно е да се отбележи, че инуитите са от голям интерес за изследователите, защото те нямат на практика нито една от болестите, от които страдат много хора сега, включително затлъстяване, коронарна болест на сърцето и захарен диабет.
http://www.second-opinions.co.uk/fat-not-protein.html
Optimal Diet is a dietary model of human nutrition devised and implemented by Dr. Jan Kwasniewski. (Оптимална диета от Ян Квашневски)
http://homodiet.netfirms.com/

Ниско въглехидратните диети, често се различават по специфичния размер на позволения прием на въглехидрати, независимо дали някои видове храни са за предпочитане или случайни. Най-общо те всички са съгласни, че преработената захар трябва да бъдат премахната или най-малко силно намалена, и обикновено не се насърчава приема на силно преработени зърна (бял хляб и т.н.). Ниско въглехидратните диети се различават значително по своите препоръки по отношение на количеството на мазнините, позволени в диетата. Диетата Аткинс не ограничава мазнини. Други препоръчват умерен прием на мазнини.

Въпреки че ниско въглехидратните диети най-често се обсъждат като подход за отслабването, някои експерти са предложили помощта на ниско въглехидратни диети за намаляване или предотвратяване на болести, включително диабет, метаболитни заболявания и епилепсия. Някои ниско въглехидратни привърженици и други твърдят, че повишаването на консумацията на въглехидрати, особено рафинирани въглехидрати, причиняват епидемичните нива на много болести в съвременното общество, включително и метаболитни заболявания и диабет тип 2.

Налице е също така категорията диети, известни като диети с нисък гликемичен индекс (GI диети) или диети с нисък гликемичен товар (GL диети), по-специално GI Диета от Brand-Miller и др. В действителност, ниско въглехидратните диети също може да бъдат GL диети (и обратното), в зависимост от въглехидратите в определена диета. На практика, нисък GI / нисък GL диета се различават от ниските на въглехидрати диети. Първо, при ниско въглехидратните диети се смята, че всички хранителни въглехидрати имат един и същ ефект върху метаболизма, и като цяло се предполага, че техният ефект е предвидим. Нисък GI / Нисък GL диети се основават на измерените промени в нивата на кръвната захар при различни въглехидрати. Различията се дължат на недостатъчно разбрани храносмилателни особености при различните храни. Въпреки това, храните влияят на храносмилането по сложни начини (напр. протеините, както и мазнините забавят усвояването на глюкоза от въглехидратите, консумирани в същото време.

Кетоза или синтез на инсулин: какво е нормално?
В сърцето на дебата за най-ниско въглехидратната диета са фундаментални въпроси за това, какъв е нормалния хранителен режим и как човешкото тяло трябва да работи. Тези въпроси могат да бъдат очертани, както следва:
Хранителния режим на повечето хора в модерните западни държави, особено Съединените щати, съдържат големи количества нишесте и често значителни количества захари, включително фруктоза. Повечето западняци рядко изчерпват съхранените доставки на гликоген и следователно рядко отиват в кетоза. Това е считано от медицинската наука през миналия век, като ненормално за хората. Кетозата се е смятала като вредна и потенциално опасна за живота, ненужно натоварваща черния дроб и причиняваща разрушаване на мускулните тъкани. Кетоза понякога се бърка с кетоацидоза, опасно и екстремно кетозно състояние, свързано с диабет.
В действителност периодичното състояние на кетоза е нормално и кетозата осигурява много ползи, включително невропротекция срещу различни видове клетъчни наранявания.
Хората, които избягват диети с ниско съдържание на въглехидрати цитират хипогликемия и кетоацидоза като рисков фактор, но това са само проблеми за хора като диабетици, които са с нарушено регулирането на глюконеогенезата и кетонния метаболизъм.

Режим на хранене с много ниско съдържание на скорбяла и захари индуцира няколко адаптивни отговори. Ниската кръвна захар причинява на панкреаса да произвежда глюкагон, който стимулира черния дроб да конвертира съхранения гликоген в глюкоза и да освободи глюкозата в кръвта. Когато гликогенът в черния дроб е изчерпан, тялото започва да използва мастни киселини, вместо на глюкоза. Мозъкът не може да използва мастни киселини за енергия, и вместо това използват кетони, произведени от мастните киселини от черния дроб. С помощта на мастните киселини и кетоните, като източници на енергия, допълнени чрез превръщането на протеините в глюкоза (глюконеогенеза), тялото може да поддържа нормални нива на кръвната захар без диетични въглехидрати.

Повечето привърженици на ниско въглехидратните диети, като Аткинс Диета, твърдят, че човешкото тяло е пригодено да функционира предимно в кетоза. Те твърдят, че високите нива на инсулин може да предизвика много здравословни проблеми, най-значителните са съхранение на мазнините и наддаване на тегло. Те твърдят, че предполагаемите опасности от кетоза са недоказани (някои от аргументите, срещу на кетоза са резултат от объркване между кетоза и кетоацидоза, която е предимно диабетно условие, несвързано с диета или с нисък прием на въглехидрати). Те също така твърдят, че мазнините в диета само допринасят за сърдечно-съдови заболявания в присъствието на високи нива на инсулин и че ако диетата вместо това се коригира, за да предизвика кетоза, мазнините и холестерола в храната не са повод за сериозна загриженост (въпреки че повечето не застъпват неограничен прием на мазнини и препоръчват избягване на транс мазнини).

При висока въглехидратната диета, глюкозата се използва от клетките в тялото за енергия, необходима за техните основни функции, както и около 2/3 от клетките на тялото се нуждаят от инсулин, за да се използва глюкоза. Прекомерни количества на глюкоза в кръвта се смята, че е основната причина за усложнения на диабета, когато глюкозата реагира с телесни протеини (резултатът е glycosolated протеини) и променя тяхното поведението. Може би поради тази причина се поддържа количеството глюкозата в кръвта да е достатъчно ниска. Освен в случаите на хранене с много ниско съдържание на скорбяла и захари, глюкозата в кръвта ще се повиши за период от един или два часа след хранене. Когато това се случи, бета-клетки в панкреаса освобождават инсулин, за да се усвои глюкозата в клетките. В черния дроб и мускулните клетки, излишната глюкоза се съхранява под формата на гликоген. Диетите с високо съдържание на скорбяла / захар, следователно довеждат до освобождаване на повече инсулин и така повече клетъчна абсорбция. При диабетици, нивата на глюкозата варира във времето по време на хранене и се различават малко повече в резултат от ястия с високо съдържание на въглехидрати. При недиабетици, нивата на кръвната захар се възстановя до нормални нива в рамките на един час или два, независимо от съдържанието на хранене.

Макар че има незаменими мастни киселини (EFA) и незаменими аминокиселини (ЕАА) и докато диета, лишена от ЕFА или ЕАА ще доведе до евентуалната смърт, диета напълно без въглехидрати може да се поддържа за неопределено време, тъй като мастните киселини съдържат глицерол. Има незаменими мастни киселини и аминокиселини за структурни градивни елементи, а не за енергия. ЕFА и ЕАА ще бъдат превърнати в междинни продукти за въглехидратния метаболизъм, ако се изчерпат основните запаси. Въпреки това, много ниска въглехидратна диета (по-малко от 20 гр. на ден) може да повлияе отрицателно на някои биомаркери и да има вредни последици при някои физически лица (например тези с проблеми с бъбреците). Обратното също е вярно - например, клиничният опит предполага много ниска въглехидратната диета при пациенти с метаболитен синдром.

Пламен Шопов
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    homeФорум SPIDER SPORT -> Високо-Мазнинно Ниско-Въглехидратно Хранене (ВМ-НВХ) Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети

Ако този форум, Милко Георгиев, SPIDER SPORT
са Ви дали полза, то може да направите дарение

©2003-2015 SPIDER SPORT