децата

[pa4080]

Като критика към поста на Поздрави, ще отбележа, че аз много добре си спомням първата си пломба - в първи клас - бил съм на около 7. За следващите 20 години се сдобих с над 30 пломби, докато на около 25 не открих как трябва да се храня за да престане това.
_________________
Само човек способен на мисъл е способен на любов.
Felix qui nihil debet.

[BiniBoeva]

[Petia]

Pozdravi обаче е прав за друго - "като ги затресат хормоните, кой знае какво ще измислят". На тази възраст сега (4г) си личи авторитета на родителя, детето изпълнява това, което мама казва, че е правилно. Ако този авторитет продължи да бъде пряко налаган, през пубертета ще бъде тотално отхвърлен, независимо от всичко (и колкото по-силно е налагането/забраните, толкова по-остро и пълно ще е отхвърлянето им).
За момента ролята на "кардинал в сянка", която и Stringray използва, ми се вижда най-подходяща - майката контролира качеството и в основни рамки количеството неподходяща храна, с цел най-вече да задоволи желанието на детето да се социализира, да се приравни към другите деца (в случая; за него сега е много важно да се оприличи с другите, пък било то и с храната. Ако това ви звучи странно, помислете за всички мнения из форума тип "неудобно ми е да си нося храна в кутийка и да ям пред колегите в офиса" - неудобно, защото прави впечатление на различно, нещо, което отличава от групата и може да предизвика отхвърляне. Човекът е социално животно дори на нива, на които не си дава сметка за това). Примерно, cremcaramel, може да пробваш нещо от типа "2 дни седмично ще ти давам сандвич за детската градина, през другото време - кюфте" (разбира се, сандвичът ще е с повече месо, отколкото хляб..) Или пък домашните сладки - правиш едно ограничено количество в събота (примерно) и до следващата събота няма повече. И ей такива номера...хем той ще е (по-)доволен и няма да усеща ограничението толкова силно, хем ще се храни добре. А когато стане на възраст да разсъждава и запомня, започни да му обясняваш системата от самото начало (що е то тялото, какво има в храната, кои са "добрите" и кои - "лошите" и най-вече - защо). Опитвай се да пречупиш нещата през неговия свят и интереси, ако спортува например - какви са ползите от месото за спортистите, колко по-вкусни и енергийно богати са мазнините.. и такива неща, през всеки етап на развитието му. Разумно изложените и осъзнати със собствен опит изводи трудно се отхвърлят през пубертета.. Един ден ще се стигне и до това той да пробва кое как, но това е далече Не знам доколко мнението ми ще ти е от полза, признавам, нямам дете, на което да го приложа Аз самата обаче съм от другата страна - с авторитарни родители и немалко ограничения и изисквания, сега ела да ме видиш с кого се съобразявам... Точно през пубертета отхвърлих влиянията им (вкл. и за храна!) и започнах сама да си взимам решенията; това ме направи самостоятелна, но разруши диалога между мен и тях. Така че ..надявам се да съм ти била поне малко от полза. Поздрави на слънчева Австралия
_________________
"Животът скрит е в дребните неща.
В жест най-обикновен, ала човешки..."
Д. Дамянов


iHerb - SQH573

[Pozdravi]

Именно,

затова и написах, че трябва да се стараем да има добър процент качествена храна - поне в къщи, да кажем. Повече от това трудно ще се постигне на практика, И не на 27 да разбере накъде духа вятъра, а да е ориентирано детето овреме за да си направи избора. Но това няма как да стане на 7, предвид генералната среда, освен ако не го заключиш вкъщи примерно.

Пачо ще види, когато живот и здраве има дете, колко е индивидуално всичко, и без много връзка с правилата от живота на възрастните.

[ivan]

Моята наивна и ангелска душа разчита да е свидетел на следната ситуация в бъдеще: "Аз ще ям като тати - искам да съм силен/силна като него"

[metalex]

[kovy]

Наистина тежка тема В случая на cremcaramel няма кой знае какво да се притеснява: все още е в нейни ръце да наложи начин на хранене за цял живот, изключенията не са важни, важен е личният пример в къщи и основният начин на хранене. Според мен, изключенията трябва да се приемат равнодушно и даже да се стимулира опитването на "другото", за да може чрез личен опит (някои деца са много твърдоглави ) да направи разликата. Това важи за всичко, не само за храненето: сравнението и изборът са важни.

Обаче тийнейджърите са проблематични ( да се повторя: някои деца са много твърдоглави ... но не всички ) и ако няма добра връзка с родителите, всичко ще подложат под съмнение - всичките ценности и възпитание, което сте им налагали до тогава. Да ви кажа, от личен опит и от това, че наблюдавам други деца/родители в моята трагикомична ситуация на родител на 2-ма тийнейджъра , всичко, което сте положили като усилие и време, за да възпитате децата си ще ви се върне правопропорционално във времето. Само търпение: всичко, което сте им внушили, което са видели, че правите (или не правите), мислите, чувствате, ядете , един ден си идва на мястото. Някой път (все по-често) става комплицирано: родителите не са на една вълна, нямат еднакви възпитателни цели/методи/ценности, развеждат се, живеят по различен начин ... тогава децата избират. И избират не както на вас би ви харесало, а според това, което на тях най-много им харесва. Все пак това си е техният живот и вие не можете да стоите там и да се месите за всеки избор, които те ще направят.

Изводът ми е Мечо-пуховски: колкото повече - толкова повече. Докато можете, правете каквото мислите, че е най-правилно за тях, а те ще направят в последствие това, което е най-доброто за тях

[cremcaramel]

Много благодаря за включванията на всички. От няколко дни се опитвам да ви отговоря, но все не ми остава време, поста ми изчезва или нещо такова.
По принцип най-големият ми/ни проблем е, че той просто не иска да яде. Прекалено зает е
Дори и нещата, които харесва, му задьржат вниманието за няколко хапки и... Аз се чувствам много безсилна.
Ние непрекьснато говорим и обясняваме кое защо се яде, кое защо не се яде и така нататьк. Той ни имитира за много нещо, включително и тренировките, но за яденето - не.
Металекс, моето дете вече е в пубертета! На всичко ми се отговаря с 'не', прави се, че не ме чува като му казвам нещо, или още по-дразнещо, казва ми 'благодаря, мамо, че ми каза', или 'не ми казвай какво да правя и какво да не правя', 'остави ме да си играя както си искам' и други подобни.
Понякога си мисля, че времето ни преминава само в някакви спорове, забележки, мрьнканици и подобни... но това е друг проблем (а може би не?!)
Иначе вкьщи се старая да приготвям разнобразни ВМ НВ неща, макар че в последната една година ми беше доста трудно - като бременна ми гадеше само като си помисля за кухнята, с бебето сега вече си поизградих рутина и започнах пак да се занимавам. Питам го дали му е вкусно и той казва да, но не яде... (Ако го храня - яде).
Хляба не ми е кой знае какьв проблем, аз сьщо правя или купувам качествен и той яде по малко, а и от разговора ни не се е сещал за сандвичи.
За здравето на зьбите - аз получих пьрвата си пломба на 7 години и около 13 - 1/2 от зьбите ми са с пломби. Интересно, че от около 28 годишна не са се разваляли, а точно тогава ми е било сигурно най-лошото хранене (през студентските години и последвалите няколко).
Доста майки по форумите казват, че децата им са с кариеси отще от 2 годишни. Голяма част от тях са вегетарианки, но не всички. Представете си колко кофти хранене става дума на майката и детето. Мисля, че нямаме шанс да го докараме дотам. Или поне се надявам.

Нещо не ми е муза в момента, вчерашният ми пост беше малко по-смислен, но исках да ви благодаря за сьветите. ..
_________________
По-добре здрав и богат, отколкото беден и болен
Low fat - low food