Предполагам темата е предъвквана преди, макар че не намирам сходна информация.
Става дума за неустоим глад за шоколад, който ме наляга поне веднъж седмично и за съжаление колкото и да се опитвам да го подтисна, винаги се стига до поне един изяден шоколад.
Проблема не е само това ами много често ям какви ли не неща с идеята да подтисна идеята за шоколад - мед, ядки, плодове или нещо друго и накрая приключвам с разни изядени боклуци + шоколад. Чудесен пример е днес следобед след около 50гр мед не се сдържах и изсмуках и един 100гр шоколад. Не стрига това, ами обикновено след шоколада почвам да се тъпча неконтролируемо или със следващ шоколад или с нещо солено ако ми попадне пред очите/устата
Някой сблъсквал ли се е с подобни изблици за сладко и как се е преборил с това да не се нахвърли на прекалено количество сладко/шоколад.
НВ-ВМ идея следвам къде стриктно, къде не толкова от около седмица. Преди това от години се храня предимно с месо и зеленчуци. Подобни изблици за шоколад ме преследват от години, та не е от скорошната промяна в хранителните ми навици. Също така не е от глад, колкото от лакомия или недостиг на нещо, което намирам или заменям с шоколад.
Колкото конкретно за храната да отговоря. През последнат седмица съм консумирал ежедневно по около 2100к. Това разделено в три яденета. Сутрин закусвам винаги 3 до 4 бъркани яйца с масло, на обед 200 до 300 грама месо и същото количество месо ориентировъчно + салата/зеленчуци за вечеря.
За днес конкретно 8:30 закуска - яйца с масло и малко зелен лук; 13:00 250гр свински врат в гювеч с лук и масло; 16:30 - мед + един шоколад. За себе си не знам дали ще ям повече за днес, за сметка на съвестта ми, която пирува в момента
Това не е глад за шоколад, а глад за енергия. Организмът знае, че от това бързо ще получи енергия. Според мен ти трябва известно време с повече храна (но не без никаква мярка), докато свикнеш да се храниш ВМ-НВД и се научиш (на това подсъзнателно ниво), че има и други източници на енергия, освен въглехидратите.
Ето сега например си решил да не вечеряш, за утре пак няма да си ок с енергията, защото какво и колко си ял предишния ден има значение и т.н., сещаш се
Между другото воденето на публичен дневник или посещението при личен треньор помага за самодисциплината.
Поздрави!
Само човек способен на мисъл е способен на любов. Felix qui nihil debet.
Цял живот лапам сладко като невиждал - буквално ( е поне до преди година и половина). Рекорда ми беше 17 дни без шоколад. От около 6 месеца се опитвам и спазвам ВМ НВХ режим на хранене.
Как съм решил за себе си проблема със шоколада:
1. Все още обичам шоколад, но ям примерно този на линд 99% какао и като изям един за един ден ми става тежко и следващата седмица не мисля за шоколад. Харесват ми и какаовите зърна.
2.Няма да крия все още ме блазнят понякога разни десерти, но когато не ги купувам в магазина, не ги изяждам вкъщи (просто защото ги няма и на са ми подръка, и впоследстви не мисля за тях). Пробвал съм да ги купя уж да пробвам да си тренирам волята - не става така, накрая организма си взема своето.
3. В тази връзка винаги пазарувам когато съм се нахранил, защото усещам че когато съм гладен ми иде да взема 2 буркана мед и да ги изям веднага.
4. Проблема е чисто на психическа основа. И Пачо4080 каза също, да организма знае как да се снабди с бърза енергия, и мозъка крещи - ИСКАМ. Но повярвай ми свиква се. Идеята е да не попадаш в среда където да гледаш десерти или сладки изкушения 5-6 часа (поне при мен все още действа). Защото наистина се уморявам да ги гледам и да ги мисля и посягам към тях, пак е свързано с мозъка, и факта че се изморява от постоянно въздържане и ограничаване на избора.
5. Нещо интересно което октрих при мен преди седмица. Случи ми се така, че имах лесен достъп до точно сладки изкушения. Търпях търпях, но накрая не се сдържах и изядох 4-5 сникърса на един път. Странното беше че не се чувствах добре след това, чувствах се като зашеметен, леко гадене и некомфортно като цяло и то доста време около 3-4 часа. Така че, следващият път, организма ми знаейки какво го очаква ако погълно такова количество захар доста ще се замисли дали изобщо ще има нужда от нея. Но да изчакам до тогава. В момента само като се сетя и всичко сладко ми се изпарява от главата.
