Колко разделно да е "разделното хранене" ?
Posted: Tue Nov 24, 2015 22:45
Привет на всички във форума. Отскоро реших да опитам ВМ-НВД с цел покачване на теглото. Няма да крия, че ми е странен този режим, в който се изключват почти въглехидратите. Не открих и един съфорумец, който да се похвали с повишаване на телесната маса, но ще видим какъв ще е резултатът след известно време.
Определено останах с впечатление, че една от основните идеи на вм-нвд е несмесването на въглехидрати и протеини в едно хранене, защото се забавяло усвояването на протеина. Докато търсех повече информация, попаднах на блога на Любомир Иванов, който в статията си "Доводи срещу разделното хранене" просторно обяснява своята гледна точка. Позволявам си да пейстна два пасажа. Аз наистина тотално се обърках дали в крайна сметка може да се смесва протеин и въглехидрат и в какви количества. Доводите на Любомир ми звучат доста смислено.
Искам да подчертая, че нямам никакво намерение да критикувам ВМ-НВД диетата, но ще ми е от полза ако тези които са запознати по-задълбочено с нея изложат своите доводи срещу написаното по-долу. Определено считам, че основен плюс на форума е възможността да се срещат аргументирано различни гледни точки и такива като мен (неуки в тази област) да правят един по-информиран избор.
"Противоречията…
Самата идея и теория за разделното хранене се пропуква от следният факт: голяма част от храните, които консумираме не се състоят само от белтъчини, мазнини и въглехидрати. Доста от тях съдържат не малко количество от два или от трите макронутриента. Например някои бобови и зърнени храни съдържат прилично количество и въглехидрати и белтъчини, а ядките – и мазнини.
Друго противоречие е свързано с не смесването на белтъчини от различни източници. Това на практика няма как да стане. Млякото например само по себе си е смес от два вида протеин – суроватъчен и казеин, а поотделно може да ги получите само като протеинов шейк. През 19-ти век едва ли са чували за такъв…
Разделното хранене излага своята теория, като пренебрегва и механизма, по който се осъществява храносмилането. По-горе споменах основния му аргумент – че на белтъчините им е необходима кисела среда, а на въглехидратите – алкална. И ако ги ядем заедно, то вторите ще гният и ферментират в стомаха, докато първите се усвояват. Това може да го каже човек, който не е запознат напълно с процесите на храносмилането.
Няколко думи за храносмилането и усвояването…
Първо, въглехидратите не могат да гният и ферментират в стомаха по простата причина, че средата там е силно кисела (pH около 1.5) и няма да го позволи. Тяхното смилане представлява ензимна хидролиза, целта на която е да се разградят всички по-сложни захариди до монозахариди и започва още в устната кухина под въздействието на отделения заедно със слюнката ензим амилаза. Той разкъсва по случаен начин гликозидните връзки само на нишестето, което се разгражда до по-низши полизахариди (декстрини) и малко количество глюкоза и малтоза. Причина за непълното разграждане на нишестето в устата е краткият му престой там. В стомаха смилането на нишестето се прекратява, поради ниското рН – киселинният оптимум на амилазата е около 7. Там започва смилането на белтъчините.
Смилането на белтъците (протеолиза) е хидролитен процес – пептидните връзки се разкъсват чрез присъединяване на молекула вода. Ензимите, които извършват протеолизата се наричат протеази. Протеолизата започва в стомаха под действието на солната киселина (HCl), заради която стомашният сок е силно кисел. Ензимът, който въздейства в стомаха върху белтъчините се нарича пепсин. Той разкъсва частично белтъците от храната, чийто молекули са предварително денатурирани от солната киселина.
Смилането и на белтъчините и на въглехидратите продължава в дуоденума (дванадесетопръстника), където рН е леко алкално: 7.5-7.9. Едва там започва и смилането на мазнините (в устата и стомаха няма условия и ензими за тази цел). Там се изливат панкреасния сок, който съдържа ензима липаза и жлъчния сок от черния дроб, съдържащ няколко вида соли на жлъчните киселини. При това тези процеси се извършват успоредно, без да си пречат. Белтъчините се доразграждат чрез ензимите трипсин и химотрипсин, действащи в алкалната среда на дуоденума. Амилазата довършва разграждането на въглехидратите на нишестето до малтоза, изомалтоза и глюкоза, от които в тънкото черво под въздействието на други ензими (малтаза, изомалтаза, лактаза и захараза) се получава глюкоза, фруктоза и галактоза. Те са готови за преминаване в кръвта и оттам в черния дроб, мозъка, мускулите и всички останали органи.
Ако има нещо вярно в принципите на разделното хранене, това е че комбинирането на различни храни наистина забавя храносмилането. Въпрос на гледна точка е обаче, дали това е лошо или всъщност е положително явление. А ако говорим за по-пълното усвояване на хранителните вещества при разделно хранене, то е толкова минимално, че не трябва да се взима под внимание. Но оползотворяването на самите хранителни вещества от организма при „неразделно” хранене е много по-добро. Но за това и за други ползи от комбинациите на храните след малко."
"Защо да не се храните разделно…
За да топите подкожни мазнини или да качвате мускулна маса не трябва да разделяте белтъчините от мазнините и въглехидратите за различните хранения. Разбира се, може да имате хранене, което да не включва въглехидрати или мазнини. Но за повечето хранения печелившата комбинация е белтъчини + въглехидрати или белтъчини + мазнини. Ето няколко причини за това:
За да запазите мускулите си по време на диета трябва да приемате достатъчно белтъчнини. Тъй като обаче тялото не складира белтъчини, както въглехидрати и мазнини, трябва да ги приемате приблизително на всяко хранене. Ако ядете само въглехидрати, тялото ще разгражда мускулна тъкан, за да си осигури необходимите аминокиселини. Това забавя метаболизма.
Яденето на протеин на всяко (или почти всяко) хранене увеличава термичния ефект от храната, което ускорява метаболизма. Хранене само от въглехидрати има много по-нисък термичен ефект, отколкото комбинацията им с белтъчини.
За да усвоявате протеина като такъв, а не тялото ви да го използва за енергия, трябва да го комбинирате с енергиен източник – въглехидрати или мазнини.
За да захранвате по-добре мускулите си с получените от белтъчините аминокиселини, ще имате нужда от известно количество инсулин, който да ги транспортира. Инсулин се секретира най-много при консумацията на въглехидрати. Не ме разбирайте погрешно, рязкото и високо покачване на инсулина е нежелателно, но малка порция от правилните въглехидрати, ще го покачи само колкото трябва, за да получите единствено положителен ефект от него.
Ако ядете въглехидратите самостоятелно (особено с по-висок гликемичен индекс), те ще се усвояват по-бързо и ще предизвикват рязко покачване на кръвната захар. Оттам ще получите пик на инсулина и ниска кръвна захар (хипогликемия). Това води до прилошаване (не при всички) и глад за сладко. От своя страна високата концентрация на инсулин увеличава отлагането на мазнините и потиска горенето им. Ако обаче хапвате белтъчини заедно с въглехидратите, ще забавите храносмилането на последните и те няма да покачат рязко кръвната захар. Ще подобрите още това, добавяйки и фибри."
Определено останах с впечатление, че една от основните идеи на вм-нвд е несмесването на въглехидрати и протеини в едно хранене, защото се забавяло усвояването на протеина. Докато търсех повече информация, попаднах на блога на Любомир Иванов, който в статията си "Доводи срещу разделното хранене" просторно обяснява своята гледна точка. Позволявам си да пейстна два пасажа. Аз наистина тотално се обърках дали в крайна сметка може да се смесва протеин и въглехидрат и в какви количества. Доводите на Любомир ми звучат доста смислено.
Искам да подчертая, че нямам никакво намерение да критикувам ВМ-НВД диетата, но ще ми е от полза ако тези които са запознати по-задълбочено с нея изложат своите доводи срещу написаното по-долу. Определено считам, че основен плюс на форума е възможността да се срещат аргументирано различни гледни точки и такива като мен (неуки в тази област) да правят един по-информиран избор.
"Противоречията…
Самата идея и теория за разделното хранене се пропуква от следният факт: голяма част от храните, които консумираме не се състоят само от белтъчини, мазнини и въглехидрати. Доста от тях съдържат не малко количество от два или от трите макронутриента. Например някои бобови и зърнени храни съдържат прилично количество и въглехидрати и белтъчини, а ядките – и мазнини.
Друго противоречие е свързано с не смесването на белтъчини от различни източници. Това на практика няма как да стане. Млякото например само по себе си е смес от два вида протеин – суроватъчен и казеин, а поотделно може да ги получите само като протеинов шейк. През 19-ти век едва ли са чували за такъв…
Разделното хранене излага своята теория, като пренебрегва и механизма, по който се осъществява храносмилането. По-горе споменах основния му аргумент – че на белтъчините им е необходима кисела среда, а на въглехидратите – алкална. И ако ги ядем заедно, то вторите ще гният и ферментират в стомаха, докато първите се усвояват. Това може да го каже човек, който не е запознат напълно с процесите на храносмилането.
Няколко думи за храносмилането и усвояването…
Първо, въглехидратите не могат да гният и ферментират в стомаха по простата причина, че средата там е силно кисела (pH около 1.5) и няма да го позволи. Тяхното смилане представлява ензимна хидролиза, целта на която е да се разградят всички по-сложни захариди до монозахариди и започва още в устната кухина под въздействието на отделения заедно със слюнката ензим амилаза. Той разкъсва по случаен начин гликозидните връзки само на нишестето, което се разгражда до по-низши полизахариди (декстрини) и малко количество глюкоза и малтоза. Причина за непълното разграждане на нишестето в устата е краткият му престой там. В стомаха смилането на нишестето се прекратява, поради ниското рН – киселинният оптимум на амилазата е около 7. Там започва смилането на белтъчините.
Смилането на белтъците (протеолиза) е хидролитен процес – пептидните връзки се разкъсват чрез присъединяване на молекула вода. Ензимите, които извършват протеолизата се наричат протеази. Протеолизата започва в стомаха под действието на солната киселина (HCl), заради която стомашният сок е силно кисел. Ензимът, който въздейства в стомаха върху белтъчините се нарича пепсин. Той разкъсва частично белтъците от храната, чийто молекули са предварително денатурирани от солната киселина.
Смилането и на белтъчините и на въглехидратите продължава в дуоденума (дванадесетопръстника), където рН е леко алкално: 7.5-7.9. Едва там започва и смилането на мазнините (в устата и стомаха няма условия и ензими за тази цел). Там се изливат панкреасния сок, който съдържа ензима липаза и жлъчния сок от черния дроб, съдържащ няколко вида соли на жлъчните киселини. При това тези процеси се извършват успоредно, без да си пречат. Белтъчините се доразграждат чрез ензимите трипсин и химотрипсин, действащи в алкалната среда на дуоденума. Амилазата довършва разграждането на въглехидратите на нишестето до малтоза, изомалтоза и глюкоза, от които в тънкото черво под въздействието на други ензими (малтаза, изомалтаза, лактаза и захараза) се получава глюкоза, фруктоза и галактоза. Те са готови за преминаване в кръвта и оттам в черния дроб, мозъка, мускулите и всички останали органи.
Ако има нещо вярно в принципите на разделното хранене, това е че комбинирането на различни храни наистина забавя храносмилането. Въпрос на гледна точка е обаче, дали това е лошо или всъщност е положително явление. А ако говорим за по-пълното усвояване на хранителните вещества при разделно хранене, то е толкова минимално, че не трябва да се взима под внимание. Но оползотворяването на самите хранителни вещества от организма при „неразделно” хранене е много по-добро. Но за това и за други ползи от комбинациите на храните след малко."
"Защо да не се храните разделно…
За да топите подкожни мазнини или да качвате мускулна маса не трябва да разделяте белтъчините от мазнините и въглехидратите за различните хранения. Разбира се, може да имате хранене, което да не включва въглехидрати или мазнини. Но за повечето хранения печелившата комбинация е белтъчини + въглехидрати или белтъчини + мазнини. Ето няколко причини за това:
За да запазите мускулите си по време на диета трябва да приемате достатъчно белтъчнини. Тъй като обаче тялото не складира белтъчини, както въглехидрати и мазнини, трябва да ги приемате приблизително на всяко хранене. Ако ядете само въглехидрати, тялото ще разгражда мускулна тъкан, за да си осигури необходимите аминокиселини. Това забавя метаболизма.
Яденето на протеин на всяко (или почти всяко) хранене увеличава термичния ефект от храната, което ускорява метаболизма. Хранене само от въглехидрати има много по-нисък термичен ефект, отколкото комбинацията им с белтъчини.
За да усвоявате протеина като такъв, а не тялото ви да го използва за енергия, трябва да го комбинирате с енергиен източник – въглехидрати или мазнини.
За да захранвате по-добре мускулите си с получените от белтъчините аминокиселини, ще имате нужда от известно количество инсулин, който да ги транспортира. Инсулин се секретира най-много при консумацията на въглехидрати. Не ме разбирайте погрешно, рязкото и високо покачване на инсулина е нежелателно, но малка порция от правилните въглехидрати, ще го покачи само колкото трябва, за да получите единствено положителен ефект от него.
Ако ядете въглехидратите самостоятелно (особено с по-висок гликемичен индекс), те ще се усвояват по-бързо и ще предизвикват рязко покачване на кръвната захар. Оттам ще получите пик на инсулина и ниска кръвна захар (хипогликемия). Това води до прилошаване (не при всички) и глад за сладко. От своя страна високата концентрация на инсулин увеличава отлагането на мазнините и потиска горенето им. Ако обаче хапвате белтъчини заедно с въглехидратите, ще забавите храносмилането на последните и те няма да покачат рязко кръвната захар. Ще подобрите още това, добавяйки и фибри."